Инж. Георги Гидов е управител и технолог на винарна „Рупци”. Завършил е висшия институт по хранителна и вкусова промишленост в град Пловдив. Казва, че е от старта школа и претендира, че е добър познавач на качественото вино.
Недка Лилкова
Господин Гидов, какво е за вас виното?
Виното в моя живот се нарежда на трето място. На първо е семейството ми, на второ място е любовта ми към децата и след това е виното. Цял живот съм работил винарство, никога не съм му изневерил, така че ... Не знам, ако ги нямаше семейството и децата, виното щеше да е на първо място. Това ми слабост. Винаги съм се старал да покажем, че регионът ни може да конкурира другите региони. Стремили сме се по всякакъв начин да произвеждаме качествено вино. И най-важното, сега като направихме лозовите масиви собствени, нямаме никакво оправдание. Защото всичко зависи само от нас.
Битува мнението, че в Северозападна България не стават добри вина, както в Южна България. Това така ли е ?
Аз съм от старата школа и претендирам, че регионите трябва да се разпознават. Всеки любител на виното трябва да познае дали то е от Северен регион или от Южен. Всеки регион си има своята специфика. Например, нашият регион, е със силно ароматни вина, по-лек тип, докато южните вина са по-тежки, нямат този аромат и финес, които имат северните. Така че всеки трябва да произвежда виното специално за региона.
Как се приемат вината от винарна „Рупци” в чужбина?
Добре се приемат вината ни, но държавната политика не е на ниво. Липсва рекламната цел, за да се покаже, че България е винарска страна и наистина да се покаже, че е винарска страна, не само да се пише. Необходими са повече субсидии за винарството с цел да имаме конкурентноспособно вино. Нашата себестойност е много по-висока от тази в останалите държави, което ни затруднява чувствително. Например, не може обработваемата площ за зърнени храни и за лозарството да е на една и съща цена. Това са трайни насаждения, това не са едногодишни растения. Разходите във винарството са много по-големи. Така че, много е трудно. Трябва да се вземат спешни мерки. Последните години нашето винарство ни излиза много скъпо, препаратите са скъпи. Тази година 11 пъти сме пръскали, за да съхраним гроздето. Това трябва да се отчита.
Каква беше за вас 2014 година като реколта?
Реколтата през 2014 година от дъждовете чувствително падна, имаме 470 кг от декар, което за нас не е задоволително. За сравнение, около 1 000 – 1 150 кг от декар е добивът в добрите години. В момента сме в затруднено положение спрямо руския пазар, който е проблемен. Намаля много износът към Русия. Смятаме, че с тази реколта ще успеем да оцелеем. Да се надяваме, че ще имаме добър и качествен добив през тази година.
Към кои други пазари сте ориентирани?
В момента бутилираме за Германия гъмза под наименованието „Розенталер Кадарка”. За Япония изнасяме наливна гъмза, което за наше съжаление въпреки техните искания, ние не можем да отговорим на количествата, които желаят, тъй като гъмзата е в ограничено количество. Разполагаме само с 120 дка гъмза. Този сорт е типично наш, имаме желание да го съхраним, но тези проблеми, които ги срещаме в лозарството, ни затрудняват да увеличаваме количествата на гъмзата. Посадъчен материал за типичната гъмза за нашия регион е много трудно да се намери, има „плевенска гъмза”, която не е типична за нашия регион и ние отказваме да я засаждаме.
С какво се характеризира нашенската гъмза?
Нашата гъмза е идентична, тя не прилича на нито една гъмза, нито на сухиндолската, нито на плевенската. Тя е известна като „гарваново око” , което означава черно грозде с по-голямо зърно. За съжаление, когато беше лозаро-винарския комплекс в Ново село, се засадиха масиви изключително с „плевенска гъмза”, която не може да узрява навреме. При нас е добре да се отглежда „черната гижа”.
Ние изкупихме лозята в Ново село, които са типични за гъмзата, но за нас не са достатъчни, просто липсва новоселската гъмза.
Какво е за вас конкуренцията?
За нас конкуренцията е добре дошла, дай боже да я има, защото всеки ще се старае да направи качествен продукт. Но го няма гроздето, сортът липсва. Затова е необходимо да има държавна помощ, да се възстановят институтите, откъдето да се взима и посадъчен материал и да се дава гаранция за съответните сортове. И всеки да си избира своето. Нашият регион не може да вкара „плевенска гъмза”, защото не се развива. Затова в момента сме в преговори с французите, даваме им калеми, изследват се, но те не знаят каква е първичната новоселска гъмза. Имаме надежда, че след 2-3 години ще засадим такива гижи.
Иначе избата разполага с много добри сортове червени вина – мерло, каберне, пино ноар, гъмза. Белите вина са – треминиер, мускато тонел, шардоне. Тези сортове са ценни и избата се развива в добра насока.
Могат ли българските вина да се сравняват с френските?
На българските вина им липсва имиджът, качеството го имаме. Едно е да кажеш френско вино, друго е да кажеш – българско вино. Българите също предпочитат френското вино, за съжаление.
Традиция е хората да си правят у дома вино и ракия, може ли в домашни условия да се прави качествено вино?
В последните години забелязвам интерес от частниците, които произвеждат добри вина. Но всичко е свързано с науката. Липсват им анализите на вината, корекциите, нещата, които започват още от гроздето. Затова винарските изби са на много по-високо ниво, защото могат да контролират процесите, докато при частника това не е възможно. Но се забелязва напредък . Все пак опитът на някои винари дава резултати и това е радващо, може би ще получат ефекта, важното е да не се отказват.
