Изложба по повод 115-та годишнина от рождението и 75 г. от кончината на Пенчо Георгиев беше открита в малката зала на художествената галерия в регионалния историческия музей във Враца.
Пенчо Георгиев е роден на 1 февруари 1900 г. във Враца. Завършва декорация в Художествената академия в София през 1925 г. при проф. Ст. Баджов. Специализира приложни изкуства в ателието на Пол Лоран и при други големи френски художници (1929-1934). Творческата си дейност започва през 1926 г. като сценограф в Народната опера и Художествения театър в София, а по-късно продължава и в Градския театър – Русе (1926-1929).
През тези години младият врачанин изявява своите новаторски разбирания в търсене на сецесионен, декоративен стил с нюанси на фолклорно звучене. Постепенно оформя свой оригинален маниер в сценографията, който го определя като един от най-успешните млади творци, изпреварил времето си. Ласкави са отзивите на критиката.
През 20-те и 30-те години на миналия век Пенчо Георгиев създава и редица живописни творби, изпълнени с различни техники (темпера, акварел и др.), които изобразяват сцени от народния бит и скоро се оценяват като шедьоври (“На смъртния одър”, “Към пазара, “Задушница”, “Прощаване”, “Дунавски рибари” и др.). В живописта също прилага своя оригинален стил, като отрича съществуващото традиционно разбиране за битова живопис, за разказвателност и етнографичност, а се стреми към извеждане на идеята на преден план, използвайки лаконичен и прост художествен израз. Цветовете са по-скоро бледи, рисунъкът е точен, без излишна претрупаност, въздействието е силно. Образите на обикновени селски хора неусетно добиват благороден, монументален характер. Няколко от неговите платна заемат достойното си място в Националната художествена галерия в София.
На 2 април 1940 г. цялото творческо общество на България е потресено - едно от най-големите дарования на изобразителното изкуство, големият български художник и сценограф Пенчо Георгиев, загива нелепо при нещастен случай с асансъор в София.
