Жив динозавър се озова в мрежите на баща и син рибари от Австралия и предизвика небивала еуфория сред медии и общество.
Майк и Локлейн Кели от градчето Меримбула в щата Нов Южен Уелс хващат изключително рядката и страховита акула гоблин на дълбочина от 600 метра. Ужасени от находката зарязват ваденето на останалите мрежи и се отправят на брега да покажат праисторическата риба, която остава непроменена от 120 млн. години насам.
„Не бях толкова уплашен, колкото възхитен от акулата. Само бях чувал за това чудовище, което обитава водите на Тихия океан, и не съм предполагал, че един ден ще се озова лице в лице с него“, казва 22-годишният Локлейн пред местните медии. Акулата е един от най-редките видове на Земята и е вписана в Червената книга на изчезващите животни.
Хищникът със странна анатомия и стряскащи зъби живее на дълбочина от над 1000 м, където е пълен мрак. Именно заради това получава името гоблин, които са грозни и зли приказни същества от фолклора на скандинавските народи, обитаващи подземието. За пръв път митичната акула е уловена едва преди 30 г. Досега са известни около 50 случая на хванати такива риби, и то основно във водите на Япония.
„Акулата е на възраст между 2 и 3 г. и все още е сравнително малка“, обяснява австралийският биолог Майкъл Макмастър. Рибата на Майк и Локлейн е дълга 1,2 м, като едрите екземпляри достигат и до 4 м. Особеното в анатомията на чудовището е строежът на устата му, която е пълна с дълги и остри зъби. Митичното създание е способно буквално да "изстрелва" челюстта си, за да захапе потенциалната жертва.
Другата интересна особеност на акулата е нейният черен дроб. Размерите му достигат една четвърт от обема на тялото. Подобно нещо в природата не се среща при нито един организъм. Все още учените не могат да разберат за какво й служи толкова хипертрофиран орган. Различни анатомични особености на акулата гоблин, като отпуснатото тяло и малките перки подсказват, че тя е бавно подвижна. Ловува костни риби, главоноги и ракообразни както по морското дъно, така и в по-горните слоеве на морската вода.
