Основно образование да се завършва след седми клас, а гимназията да има два изхода - след десети и след дванадесети клас. Това предвиждат промените в Закона за училищното и предучилищното образование, които депутатите приеха вчера на първо четене, съобщава Преса.
Идеята е тийнейджърите, които нямат желание да учат в университет, да не бъдат задържани насила в класните стаи, а вместо това ще могат да започнат работа. За целта ще бъдат създадени т.нар. обединени училища, които ще образоват младежи до 16-годишна възраст. Завършилите ще имат диплома за средно образование, но тя няма да им дава право да продължат в университет. Ако на по-късен етап преосмислят решението си, младите хора ще имат възможност да се върнат например в
индивидуална или вечерна форма
да положат зрелостен изпит и да следват висше образование.
Тези, които останат две допълнителни години в клас, ще учат по нова схема. Освен български език, математика и физкултура, които остават задължителни, тийнейджърите ще наблягат на профилиращите си предмети и така ще се подготвят за следване във ВУЗ.
Всяко училище ще разполага с автономията само да определя и разработва свои учебни програми за допълнителна и разширена подготовка. Така директорите на практика ще адаптират нивото на учебния материал според нивото на възпитаниците си.
Забавачката остава задължителна за децата на 5- и 6-годишна възраст. Както и досега, децата от I до IV клас няма да повтарят годината дори при лош успех. Реформа ще има при оценяването на малчуганите от началния курс. Те ще имат само количествен показател на бележките - „слаб“, „среден“, „добър“, „много добър“, „отличен“, но без досегашните цифрови измерения 2, 3, 4, 5, 6.
Езиковите и математическите гимназии ще запазят правото си да осъществяват ранен прием на талантливи деца още от пети клас. Първоначалната идея на ГЕРБ беше те да правят това само при условие, че се прекръстят на „средно училище“. Заради негативната обществена реакция обаче управляващите отстъпиха от решението си. Въпреки многото полемики новият закон разрешава и на получилите образование у дома
да се явят на приравнителни изпити
и да вземат документи за знанията си. „Няма защо да се преструваме, че такива деца не съществуват, те са около 500, но техният статут също трябва да бъде уреден“, аргументира се от парламентарната трибуна председателят на ресорната комисия по образование Милена Дамянова от ГЕРБ.
Новите правила за работа на училищната система бяха приети с гласовете на депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ. „Против“ бяха от БСП, и „Атака“, а от ДПС се въздържаха.
Големите спорове около закона тепърва предстоят при второто четене в пленарната зала. Тогава БСП ще настоява за отмяна на държавната субсидия за частните училища, а хората на Местан - за задължително изучаване на майчин език, което сегашният законопроект не предвижда. В момента подобен предмет може да бъде изучаван като свободноизбираема дисциплина. „Не е редно майчиният език да се приравнява на хореографията. Какво правим, ако дойде радикално настроен министър на образованието“, запита риторично председателят на ДПС.
