Г-н Зафиров, свикнахте ли вече с обстановката във Враца и по-специално във футболния клуб?
Да. Знаех какво ме очаква. Обстановката ми е позната. В България горе-долу всички клубове са на едно ниво, така че нямаше какво толкова да ме изненада във Враца.
Идването ви в Ботев стъпало надолу ли е, след като сте бил треньор на елитните ЦСКА и Черно море?
За мен Ботев /Враца/ също е елитен отбор. В момента се подвизава в „Б“ група, защото така се е случило, било по вина на ръководството, било заради финансовите възможности. Ботев /Вр/ винаги е бил авторитетен клуб в България. За мен е добра основа, на която да стъпя, за да мога да вървя нагоре. Минах преди това през по-големи отбори. ЦСКА е най-добрият клуб, в който съм работил, но треньорската кариера е на приливи и отливи.
В тима няколко футболисти са на проби. Има ли между тях такива, които ще ви свършат работа за важните битки през пролетния полусезон?
В момента само трима са на проби. До няколко дни ще преценя дали ще ми помогнат да свършим работа. Ако на този етап това не се случи, ще ги освободя, но ще продължа да ги наблюдавам. Те са млади момчета и трябва да им се даде шанс. Има време за развитието им. Селекцията при нас ще продължи до първия мач.
Какви са целите ви за втория етап от подготовката - лагера в Сандански?
Целта е единствено изграждане на игровия облик на отбора. Физическите натоварвания ще намалеят.
Защо във футбола винаги треньорът е виновен за неуспехите на терена?
Защото е по-лесно да се освободи един човек, отколкото 20. Това обаче не е основният проблем, а фактът, че не се дава дългосрочен план за работа на треньорите. Ръководителите във футбола не са търпеливи. Искат за месец-два да се получат фамозни ризултати, което е почти невъзможно.
По-лесно ли е да сте наставник на отбор, който се бори за оцеляване, отколкото ако водите тим, преследващ медали и титла?
Не бих казал. И двете позиции са достатъчно натоварени. Когато се бориш за медали и титли напрежението е голямо отвсякъде. Нямаш право на абсолютно никаква грешка. По същия начин е и когато отборът се стреми към оцеляване. Всяка точка е необходима. Двете неща са наистина несравними, но и са почти едни и същи.
Строг треньор ли е Адалберт Зафиров?
Не бих казал, че съм строг. По-скоро съм взискателен.
Всеки специалист си има футболна философия. Характеризирайте вашата с няколко думи?
Моята философия, е когато си вътре на терена да даваш максимума от себе си, защото доста хора те наблюдават и искат да показваш ниво. Аз държа на себераздаването. Трябва момчетата като излязат на игрището, да използват максимално времето, което им е предоставено.
В беден клуб може ли да се играе добър футбол?
Футбол може да се играе абсолютно навсякъде и на всякакво ниво, стига да има достатъчно добри, интелигентни и желаещи да се състезават момчета.
Притеснява ли ви фактът, че парите стават основен стимул за изява на младите футболисти и това им пречи?
Това е лоша тенденция. Наистина много момчета преди да са станали футболисти, искат да получават баснословни суми. Преди всичко те трябва да се докажат като играчи, а парите идват впоследствие. Всички деца стъпват на терена от любов към футбола и не бива да забравят, че той е спорт. Трябва да работят и да се изграждат въз основа на любовта си към него. Всички останали материални неща идват от само себе си. Младите футболисти трябва да си отделят 2-3 г. за сериозна работа върху своето изграждане.
Вие сте от потомствена „червена“ фамилия. Имало ли е колебание пред вас да поемете по друг път, освен футболния?
Единствено преди година може би бях на кантар да поема по съвсем различен път, защото дълго време стоях извън футбола и много бързо ме забравиха доста хора. Бях накърнен, но нещата стоят така и трябва да ги приемам по-нормално.
Баща ви бе един от най-скромните футболисти на ЦСКА, въпреки внушителната колекция от 9 титли, сребро от олимпиада, паметни мачове за КЕШ и т.н. Вие как се отнасяте към славата и обичате ли да сте в светлината на прожекторите?
Не вярвам да има човек, който да не обича да е под светлината на прожекторите. Въпросът е как ще възприемеш това нещо и дали ще се поддадеш на тази ласка. Когато вървиш нагоре, всички те потупват, но в момента, в който стъпиш накриво и ситуацията не е по вкуса на мнозинството, тогава те забравят много бързо.
Семейството ли плаща тази цена на славата?
Моето семейство е свикнало с отсъствията ми. Научило се е още от периода, в който бях футболист. Свикнаха със сгъстения календар от мачове и ходенето по лагери. Близките ми приемат за нормално това да не съм до тях 3-4 дни в седмицата.
Най-ценният съвет, който сте получил от Иван Зафиров и беше ли лесно да излезете от неговата сянка?
Моят баща ми помогна много да се развия като футболист. Съветваше ме доста, когато започнах да играя в началото на същия пост като него – десен бек. След като станах централен защитник, разговорите за играта ми на терена се поразредиха.
Извън футбола имате ли хоби и остава ли ви време за него?
Не знам дали може да се нарече хоби, но обичам да правя със семейството си преходи из планините. Увличам се също от архитектура - купувам си списания, гледам тематични предавания по телевизията, представящи интересни архитектурни изпълнения.
Успехите ви като футболист са все още по-значими от тези на треньор. Амбициите в това отношение?
Изпълних това, което исках като футболна кариера. Мечтите ми да стана капитан на ЦСКА, да играя в националния отбор и да се продам в чужбина, се сбъднаха. Оттук нататък гледам в близкото бъдеще. Искам да направя добра кариера като треньор. Засега тя върви на приливи и отливи. Надявам се скоро развитието ми да е по-стабилно, за да мога да си поставя по-реални цели.
Не мога да не ви попитам, ЦСКА може ли да детронира Лудогорец през този сезон?
ЦСКА в момента е на първо място и аз съм убеден, че ако всичко е наред в клуба и нещата продължат да се развиват по този начин, тимът ше стане шампион.
Каква е ролята на феновете за успехите на един отбор?
Клишето, че феновете са 12-ия играч е самата истина. Те са на стадиона и подкрепят отбора, независимо какво се случва на терена. Феновете помагат много за самочувствието на футболистите, за тяхното желание по време на играта. Умолявам, ако е възможно, да идват колкото се може повече хора да поддържат Ботев, за да изпълним целите си.
Какво да очакват врачани от Ботев през пролетния полусезон?
Можем най-реално да очакваме оставане в групата. Това ще е основа за по-нататашни разговори и чертаене на перспектива за следващата година. Трябва да очакваме, да искаме, да желаем и да работим единствено за оставането на Ботев в „Б“ група.
