Бившият шеф на районното управление на полицията в Бяла Слатина осъди България заради изявление на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, съобщи блогът „Правата на човека“.
На 27 януари т.г. Европейският съд за правата на човека постанови осъдително решение в полза на Тони Костадинов. Съдът установява нарушение на презумпцията за невинност поради непремерени изявления на висш политик и държавник.
Жалбоподателят е бивш служител на националната полиция. На 19 декември 2009 г. той е задържан под стража заедно с още девет лица по подозрение, че принадлежи към организирана престъпна група.
На следващия ден след задържането му началникът на Областната дирекция на МВР и министърът на вътрешните работи на пресконференция съобщават на медиите името на жалбоподателя като един от задържаните участници в организирана група за извършване на взломни кражби.
Правителството оспорва допустимостта на жалбата на първо място, поради нейната преждевременност, тъй като процесът все още не е приключил и, на второ място, поради възможността жалбоподателят да започне производство за клевета. Съдът отхвърля и двете възражения, позовавайки се на аргументите си по делото „Gutsanovi c. Bulgarie“, като отбелязва, че не намира основание да се отклони от тях поради сходството на ситуацията.
Съдът напомня, че презумпцията за невинност може да бъде накърнена не само от съдия, но и от други публични органи.
По съществото на оплакването, съдът отбелязва, че още в началото на пресконференцията, дадена на 20.12.2009 г. началникът на Областната дирекция на полицията и министърът на вътрешните работи разкриват самоличността на жалбоподателя, подчертавайки, че той е бивш началник на полицията в Бяла Слатина, който е предоставил информация на другите участници от групата за сградата на банков офис на ЦКБ в Козлодей, от която са били откраднати 80 хил.лв, както и за кражби от други офиси в Мизия.
Съдът отбелязва, че тази пресконференция се е провела още на следващия ден след задържането на жалбоподателя и преди той да бъде изправен пред съд, за да му бъде определена мярката за неотклонение. Той счита, че с оглед висшия пост, който е заемал, Министърът на вътрешните работи е бил длъжен да предприеме необходимите мерки, за да не внушава на широката общественост, че жалбоподателят активно си е сътрудничил с престъпната група, извършвала банкови обири и такива от различни търговски обекти. Съдът намира, че така е било създадено впечатлението, че жалбоподателят е сред най-влиятелните членове на престъпната група, извършила няколко крупни кражби. Той припомня, че липсата на намерение за нарушаване на презумпцията за невинностпо никакъв начин не изключва установяването на нарушение на чл. 6§2.
Съдът достига до извода, че в настоящия случай думите на министъра на вътрешните работи са нарушили презумпцията за невинност на жалбоподателя.
