Ако трябва да охарактеризираме профила на наркозависимия в България, то той е мъж, на около 29 години.
В повечето случаи не работи и не търси работа. Има сравнително високо образование – между основно и средно. Не живее на улицата, а най-често има подслон при родители или приятели. С влошаване на икономическия статус обаче вече започва да се появява и една група на наркозависими без дом, която доскоро не съществуваше. Това каза пред BNews Виолета Богданова от Националния център по наркомании.
Съотношението между наркозависими жени и мъже у нас е много раздалечено - движи се в различни проценти, но е приблизително 80 към 20% в полза на мъжете.
Статистиката сочи, че проблемноупотребяващите, зависими от наркотични вещества в България са между 29 и 34 хиляди. Те са на възраст от 15 до 65 години. „Но сме имали и наркомани на 11-12 години. Разбира се това е екзотика, но сме срещали в практиката си и такива лица”, коментира Богданова. Трудно е да се каже колко преживява наркозависимият у нас, защото той може да умре от свръхдоза, от съпътстващо заболяване, от инцидент, тъй като повечето наркомани имат и криминогенни прояви, но по европейски данни най-често от свръхдоза умират наркоманите на около 35 години. „68% от взимащите венозно наркотици пък са носители на вируса на хепатит С като от тях не повече от 200 човека на година са лекуват, а хроничните форми на тази болест водят до усложнения и смърт”, казва Виолета Богданова.
Далеч повече в България са хората, които са експериментирали, опитвали са някакъв вид наркотик поне веднъж в живота си. По статистически данни това са направили между 500 и 550 хиляди българи.
Все още в България най-често употребяваният наркотик е хероинът.
„Не по-малко проблемни са амфетамините, които към момента са подценени. Проблемът е, че ние не можем да уточним колко са проблемно употребяващите амфетамини, защото те не се възприемат като зависими и не търсят лечение, а броят им никак не е малък”, казва Богданова. Следващият по употреба наркотик, който се взема от групата на наркозависимите е метадонът. „Всъщност това е лекарствен препарат, но има доста сериозен черен пазар и вече имаме първични случаи, когато лицето е започнало злоупотребата именно с метадон. Много внимателно трябва да притеглим „за” и „против” метадона като средство за лечение, защото има наркозависими, на които няма какво друго да се предложи. Моето убеждение е, че ако всичко в тези програми се случва както трябва, това е лечение признато в цял свят. Въпросът е да се следва медицинският стандарт, а това е усилие от страна на самите пациенти и на екипите които лекуват”, категорична е Богданова.
Сред най-евтиния наркотик е и лекарство, което се изписва на епилептици като много от хероиновозависимите са с полиупотреба на този бензодиазепин.
С много голяма скорост на пазара излизат нови вещества, но обективно погледнато в България не се акцентира толкова много на тях, споделя наблюденията си Виолета Богданова.
Тези нови вещества обикновено са стимулатори т. нар. „повдигачи”, които се използват основно на места за забавление
и се употребяват инцидентно, но са много опасни, заради голямата си токсичност. Взимайки ги, човек получава енергия, пада преградата за общуване. Така употребилият ги говори много, танцува, не се изморява. Падат естествените бариери и за сексуални контакти, което пък създава риск от заразяване с полово предавани болести, сред които и СПИН.
