Сашо е роден през 1990 г. в Койнаре, област Плевен. Цялото му детство минава в домове за деца, лишени от родителски грижи. Още, когато е на 3 г., майка му го е изоставила в дома в Борован. След като е навършил 5 г. е преместен в социално заведение в Угърчин. Тогава е видял роднините си за последно. През 2006 г. затварят дома в плевенския град и Сашо е преместен във врачанското социално заведение „Асен Златаров”. Има само бегли спомени за близките и роднините си и едва преди няколко години разбира, че е родом от Койнаре. Оттогава е започнал отново да поддържа връзка със семейството си.
Обича комедийния жанр, а хоби са му скечовете. През 2012 г. взе участие в шоуто „България търси талант”, а сега планира да участва в подобен кастинг за шоу в Англия. Малко след като излиза от социалните институции, Сашо отива да търси късмета си зад граница. Вече е на 24 г., а от няколко години живее и работи и следва мечтите си в Манчестър.
По-голямата част от живота ти е преминал в дома за деца във Враца. Разкажи ни с какви впечатления остана от града?
Когато за първи път стъпих във Враца беше 2006 г. Все още ми беше много тежко за това, че затварят дома в Угърчин, но обстоятелствата изискваха всеки да поеме по своя път. И моят беше Враца. Тогава останах наистина очарован от красотите и възможностите, които ми предостави града. И до днес, когато чуя Враца, си представям един град, пълен с история
Какво се случи когато трябваше да напуснеш социалното заведение? Трудно ли ти беше да започнеш изведнъж да се справяш сам?
Животът ми в тези заведения започна, когато бях на 3 години. Тогава мама ме заведе в Борован и ме остави в дом за деца лишени от родителски грижи. Тя е искала да стабилизира финансово си състояние и отново да ме вземе. Но нещата се объркаха и прекарах цялото си детство в социални институции. Много хора са ми помагали през годините и аз съм им безкрайно благодарен затова, че винаги са ме подкрепяли в трудни моменти и тъмни дни. Те завинаги ще останат в сърцето ми.
След като напуснах дома във Враца през 2011 г. ме приюти учителката ми по английски език Красимира Славейкова в собственото си жилище. Тя беше моят стожер по пътя на живота.
Какви са интересите ти и за какво професия мечтаеш?
Насочил съм се към кинорежисурата като крайна цел в образованието и реализацията ми. В момента обаче работя като общ работник в един индийски ресторант. Съдбата ме отвя до Англия или по-точно покрайнините на северен Манчестър и започнах работа тук. Преди да стигна до Острова пътувах много. Сега съм изцяло отдаден на работата си и борбата за реализация на целите ми.
Как се озова в Англия?
Това беше първият ми полет и беше едно невероятно, изпълнено с емоции преживяване. Сестра ми ме доведе тук. Тя е на 30 години. Беше оставена с мен в дома, но я прибраха наши роднини малко повече от година след това.
Заминах с много по-високи очаквания за по-добър живот, но съм доволен и благодарен за това, което имам и сега.
Каква е заплатата ти и може ли стандартът на живот на Острова да се сравни с този в България?
Не смятам, че е от значение колко взимам, но в никакъв случай не мога да кажа, че не съм доволен от заплатата си. Ако трябва да сравнявам начина си на живот тук и в България, то просто нямам категория или критерий, по който мога да оприлича едната държава на другата. За съжаление България е със светлинни години назад.
Затрудни ли те езиковата бариера? Общителни ли са британците?
Не съм срещал затруднения с английския език. Не мога да кажа за британците, че са най-общителните хора на Света, но не се отличават на много от хората, които съм срещал досега. Не ми остава много време за приятели, тъй като съм зает с работа.
Би ли се върнал в България?
Да, бих се върнал в България. Все пак това е моята родина. Там са моите корени, семейство и приятели. Ако мога да кажа нещо на всички българи по Света, то ще е, ако могат да се приберат, да го направят.
Мечтаеш ли за семейство?
Като всеки човек и аз си мечтая за добро семейство. Но на този етап от живота ми обстоятелствата не го позволяват. Трябва още много неща да постигна и тогава ще имам време да мисля и работя по въпроса.
Би ли осиновил дете?
Ако трябва да бъда честен нямам нищо против това, да осиновя дете някой ден. Това обаче не е въпрос, на който сам мога да отговоря. В крайна сметка това решение се взима и от двамата родители.
Смяташ ли, че е нужно да има повече центрове от семеен тип и повече приемни семейства? 
Няма нищо по-хубаво за едно дете от това да бъде отгледано в нормална семейна среда. Разбира се, че има нужда от повече семейни центрове и приемни семейства. Ясно е, че те не са идеалната среда за отглеждането и съзряването на едно човешко същество. В крайна сметка обаче те са доста по-добър вариант от домовете за сираци.
Имам приятели, които са отгледани в приемни семейства и се развиват много добре. Те по нищо не се различават от нормалните деца.
Ти участва с поредица от хумористични скечове в „България търси талант“ преди време. Какво за теб е комедията?
Комедията не е материя за всеки. Тя не се учи, а се създава. Тя е материя, която човек трябва добре да познава в професионален план, защото в общ план всеки може да бъде комик на елементарно ниво.
Мога да кажа, че всички български комици са добри, но малцина са докосвали душата ми с таланта си.
Кои са любимите ти шоумени и комици?
Разбира се имам любими комици и шоумени. Някои от тях са Димитър Рачков, Любо Нейков, Краси Радков, Шкумбата, Весо Парцала, Стийв Каарел, Дейвид Уилямс, Роланд Адкинсън, по известен като „Мистър Бийн“, Джеф Дънам и много други.
Разкажи малко повече за участието ти в „България търси талант“. До къде стигна в шоуто?
Участвах в шоуто„България търси талант“ през 2012 г. Изживяването беше страхотно, запознах се с много и всестранно развити личности. Те бяха и изключително талантливи и приветливи хора. Нямаше време за притеснения, всички бяха любезни и внимателно изслушваха всеки. Мога да кажа, че когато бях там се почувствах в свои води. Стигнах до полуфинал, спечелих публиката и журито и не на последно място късметът беше на моя страна. В началото, след излизането ми на сцената за пръв път, публиката не реагира много добре. Но след като изиграх скеча си всички ме харесаха. Спомням си бурните им овации.
Имаш ли фенове – познати или в интернет?
Имам фенове, които ме подкрепят и от началото. Ако трябва да бъда честен, ми беше доста странно, когато на улицата се спираха хора и започваха да ми правят комплименти. Тогава наистина се чувствах като истинска звезда.
Но от доста време, понеже не съм в България, изявите ми преминаха в онлайн пространството. Ако все пак има желаещи могат да погледнат и страницата ми в социалната мрежа фейсбук /http://www.facebook.com/sashohristov/.
Сега се целиш доста по-високо. Вярваш ли в успеха?
Определено целите ми са високи. Но аз вярвам, че ако човек не опита, няма как да разбере дали ще успее. Затова съм добре подготвен и разбира се, всичко останало само ще си дойде на мястото в точния момент. Всеки човек вярва в нещо. Но когато вярва, трябва и да подкрепи вярата си с действия, именно тогава може да достигне до успех.
Имам огромно желание да участвам в „Britain's Got Talent 2015“. Ще се явя на кастинги и се надявам късмета да е с мен и да ме пуснат да продължа по-напред.
Сцената ли е твоето бъдеще?
Силно казано бъдеще. Разбира се, ще се останат моите изяви на сцената, но се стремя да достигна по-високи нива. Ще гоня мечтата си да стана кинорежисьор.
Какво си пожелаваш?
Искам да пожелая на всичките ми приятели и роднини здраве, много усмивки, любов, щастие и сбъднати мечти. Нека никога не се предават и да вярват в себе си.
На себе си пожелавам един дълъг път, осеян с приключения и много незабравими моменти. Не на последно място искам да пожелая едно по светло бъдеще за родината ми България.
Снимки: личен архив
