Събития

Живот под гробищата на Враца

  23.01.2015 14:01             
Живот под гробищата на Враца

Баща на 10 деца, отнети му от социалните служби заради липса на жилище, обитавал дълго шахтите край гробищата във Враца. Митко Илиев, който е от ромски произход, словоохотливо разказа пред „Конкурент” патилата и съжителството си със събратя по съдба.      

Мъжът и съпругата му Анка Бенчева били изведени принудително от общинско жилище, заради натрупани и неплатени задължения за наеми и сметки за електроснабдяване и водоснабдяване на обща стойност над 4 000 лева. , стана ясно след справка в община Враца.

„Освен това, срещу тях в администрацията са постъпили множество жалби от съседи за лоша хигиена, за кражби на ток и вода, за нарушаване на обществения ред, за приютяване на хора, които не са настанени в жилището”, обясниха от община Враца. След изземването му, съпрузите се самонастанили отново в него, което наложило повторното им извеждане и заваряване на входната врата на апартамента.  

Бездомните роми изписали куп документи и кореспонденцията им с всички възможни институции в България достигнала невероятен обем. Последното писмо до кмета на Враца Николай Иванов е от началника на кабинета на Цецка Цачева.

„От 5 август до 5 ноември м.г. двамата са били настанени в центъра за временно настаняване, какъвто е законовият срок за пребиваването им там. На 13 януари т.г. отново са получили тази възможност за поредни 3 месеца, вече в тази година. И това не е продиктувано от десетките им писма до различни институции, а от чисто хуманна гледна точка“, казаха служители от администрацията.

 

Живяхме в шахта

в старите гробища

 

докато не ни изпратиха с Анка в центъра за временно настаняване в „Дъбника“, призна Митко. Той допълни, че е ходил до София и се е срещнал лично с Бойко Борисов.

„Съблякох се, за да му покажа какви рани ми се появиха от това, че съм принуден да живея в шахтата. Тай като нямам бельо, останах чисто гол“, разказа бездомникът. Показа ни и доскорошното си свърталище.  

Шахтата се намира в двора на стария гробищен парк. Митко казва, че е удобна, защото на пет крачки има обществена тоалетна. Точно преди входа й са израсли бодливи храсти, подобно на жива ограда. Двамата с Анка делили шахтата с още трима души.

 

В зимните дни

Бяхме 12 човека

и се редувахме

кой да спи вътре

 

казва Митко. В шахтата е много топло, но и влажно, защото през нея минават тръби на „Топлофикация”. Леглата се състоят от дъски върху тръбите, покрити със стари одеяла. Срещу голямата жега помага вторият отвор на шахтата, който играе ролята на прозорец. В момента в нея живеят една жена и един мъж. Тук продължават ежедневните си навици, които засега са зад гърба на Митко и Анка.  

Сутрин бездомните стават и след като отидат до близката тоалетна, тръгват да обикалят гробовете с надеждата да намерят някаква храна. Вода си наливат от чешмите в гробищния парк.  

Гробарите разказаха, че често обитатели на шахтите застават отстрани по време на погребение или панихида и чакат почернените роднини да ги почерпят.

От ръководството на общинското предприятие „Обредни дейности“ заявиха, че

 

бездомниците

няколко пъти

са крали вратите

на тоалетните

 

за да си правят легла от тях, разбивали и касите. Възстановявани са няколко пъти, но пак ги съсипвали. Сега се търси възможност обществените тоалетни да бъдат ремонтирани и укрепени. Иначе близки на починали не са се оплаквали от обитателите на шахтите, казаха от общинското предприятие.  

Митко ни запозна и със свой доскорошен съсед, който си е устроил импровизирано жилище от струпани клони зад гробищата.  

Петър, който колекционира какво ли не, не пожела да говори. Беше зает да „разчиства” дома си. В него е събрал детски играчки, бинокъл, чаши, ръкавици... Украсил го е с изкуствени цветя от гробовете. Закачен на тел, гордо се вее българският трикольор, а две бездомни кучета пазят самотника и покъщнината му. Човекът е загубил всякакви надежди, че някой ще му помогне да заживее отново нормално.

Митко обаче отново изразява недоволството си от съдбата. Казва, че двамата с Анка искат да си имат отделно жилище, за да могат социалните служби да върнат поне 9 от децата им. Допълва, че 10-то е родено с увреждане, което изисква пълна стерилна среда.

Казва, че е упорит и не се интересува от реда и законите в държавата. Убеден е, че като гражданин на Европа, трябва да получи дом, да му се прости, че не може да плаща сметките си и да има възможност да гледа всичките си деца.