По традиция групата на „Къпачите” от видинския град Кула тръгва след полунощ на 19 срещу 20 януари, Ивановден по стар стил. Обикалят през цялата нощ, като спират да починат и да се постоплят само на едно място. То е определено предварително при първоначалната подготовка на маршрута. В последните години това са домовете на дългогодишния къпач Мико Доцин и Павел Пенков.
Тази година в групата участваха 9 млади мъже и момчета, които се събраха в читалището и бяха въведени в тайнството на „къпането” от по-възрастните. Маскирането бе направено от художника на читалището, заедно с участниците.
И както е по стара традиция - след полунощ и след последните указания и наставления, загърнати с кабаници, с геги в ръце, окичени със звънци и пищни калпаци с пера, къпачите тръгнаха да къпят за здраве, плодородие и късмет млади семейства и именници /Ивановци/ из целия град, цяла нощ.
Рано на другия ден градският площад и пазарът отново се огласиха от звънците им. Много от излезлите на пазар съграждани бяха окъпани за здраве и късмет през годината.
Интересът към обичая расте, желаещите да участват са все повече. Особено интересно е за малките момчета.
Народният обичай „Къпачи” е характерен за Кула. Датира от незапомнени времена и винаги се провежда в нощта срещу 20 януари. Превърнал се е в местна традиция, почитана от млади и стари.
В миналото младите мъже „къпачи” са се събирали по домовете, където се маскирали със сажди, бои, вълна и пера. Използвали са къщи, където е имало седянка. След нея тайно са се събирали, маскирали и са тръгвали веднага след полунощ, та до обяд на другия ден. Това е продължило до 50-те години на ХХ век. През 60-те години къпачите са започнали да се събират и подготвят на обществени места – в предприятия, цехове, работилници, използвайки по-просторни и по-удобни помещения. В края на 80-те години тази дейност частично се пренася в читалището.
След 1990 г. читалището изцяло се превърнало в средище на дейностите по подготовката и провеждането на обичая, където младите мъже се въвеждат в тайнството на „къпането” от по-възрастните. Тук те им предават своя опит и помагат в подготовката на костюмите и маските. Под ръководството на Главатаря /старшият в групата/, участниците определят ангажиментите и задълженията на всеки един. Избират се Булката, Младоженецът и Водачът. Той обикновено е с най-голям стаж като къпач, най-опитния и познаващ най-добре хората в града, къде живеят имениците /Йордан и Иван/ и младоженците /млади семейства, сключили брак през изтеклата година/. Водачът определя в кои къщи ще се ходи. За Булка се избира най-снажния от мъжете. Булката носи котле /малко менче/, китка и „къпе” /ръси/ с вода за здраве и берекет през годината. Младоженецът придружава булката през цялото време, не се отделя от нея, пази я от околните, за да не бъде разпозната. Освен това носи и цеделника /голяма торба/, в която събира даровете. Всички останали членове на групата, с помощта на гегите пазят булката и себе си от любопитни граждани. Ако някой се опита да свали маска или посегне да „закачи” булката, всички се събират в кръг около нея /него/ и пазят. А смелчагата, който й е посегнал, бива разсъблечен и хвърлен в коритото на най-близкия кладенец /изворна чешма/.
Къпачите са обути с цървули и навуща, облечени са с бреневеци /абени панталони/, пояси, елеци, пошити /бродирани/ ризи, загърнати с кабаници /яморлуци/, с геги в ръце, окичени със звънци и пищни калпаци с пера. Единствено булката се облича с женска носия: цървули, чорапи, риза, вълненик /бръчник/, престилка, елек, джубе /връхна дреха от кадифе/, бариш /кърпа за глава/ и китка.
Характерно за групата на къпачите е, че се състои винаги от нечетен брой млади мъже. Главната цел е обредното къпане на именници и младоженци, а маскирането, съпроводено с мълчание през цялото време са вторични ритуали, поведения от фолклорната култура, практикувани с цел прикриване на самоличността на участниците.
В началото Къпачите са практикували почерняне на лицата със сажди и въглени, по-късно с изгорели коркови тапи. През 80-те години на миналия век, художникът на читалището Велко Велков започва да изработва маски. За основа се използва чорапогащник, който се рисува с боя, облепва се и попълва с вълна или памук, за да се промени формата на лицето. Вълна се слага и като коса под калпака.
Гегите служат за защита и опазване на групата.
Звънците, окачени на кръста върху пояса, са различни по големина. Най-големият се нарича клепетарник. Силният звън, който издават при подскачане служи да оповести на домакините, че къпачите вече са пристигнали пред дома им. Това се налага като практика поради практикуването на обредното мълчание.
От особена важност като обредни атрибути са котлето и китката. Котлето е обвито с бръшлян и здравец и е пълно с вода. В него се потапя китката при „къпането”. А „окъпаният” пуска в него монети за късмет.
Снимки: Народно читалище „Просвета” - Кула
