Давид Давидов се определя като рокаджия, бунтар и футболен фен. Той е регионален координатор за Враца на сдружение „Моят глас“, за което казва, че е градивна позитивна сила. Давидов /вляво/ е инициатор за подреждането на фотодокументалната изложба „50 г. от влизането на Ботев /Вр/ в „А“ РФГ“. Експозицията ще бъде открита днес /21 януари/ от 17 ч. в регионалния исторически музей. Надсловът й е „Да си спомним 26-те години гордост и слава!“. Тя ще може да се види в рамките на месец, напълно безплатно.
Защо се заехте със събирането и подреждането на фотодокументалната изложба за Ботев /Враца/?
Направих го, защото няма архив, защото ми трябваше на мен. Стана в момента, в който разбрах, че външни хора ни обвиняват нас, врачани, че липсва подобен архив. Аз като запалянко обичам да си правя миниалбумчета с историята на различни клубове от цял свят. Казах си, че трябва да се опитам да подготвя нещо подобно и за Ботев. Оказа се обаче, че не може, защото няма какво да сложа, освен новите неща, които мен специално не ме греят. Какво правим, ако я няма славната история? Тръгнах да обикалям, но не намирах нищо. Сетих се, че познавам голяма част от ветераните. От личните архиви на хората взеха да се посъбират неща. Казах си, че това нещо трябва да го оставя на града, още повече, че през 2015 г. идват куп юбилеи.
Колко време ви отне събирането на експонатите?
Аз се запалих за идеята в края на 2013 г., а от пролетта на миналата година започнах да събирам материалите. В един момент те се оказаха повече. Гледах обаче всичко да е плавно, за да не стане така, че информацията за един период да е претрупана, пък за друг да е по-оскъдна. Смятам, че замисълът ми се получи. Най-важните фигури, присъстват в експозицията и тя ще е полезна на феновете. Ние привържениците сме хора, които обичаме да се връщаме в историята назад, да търсим упование от славата на един клуб, за да го поддържаме в калпавото настояще и жалкото бъдеще, ако има такова.
Проявиха ли интерес към вашата дейност легендите на Ботев?
Има предложения да се направят много неща оттук-натам върху поставената основа. Д-р Цветан Петров, който ми отстъпи личния си архив, сподели своята идея за алея на славата в подстъпите към стадиона, например, отдясно да е почетната десетка на играчите с най-много мачове за Ботев, а отляво да е Топ 10 на голмайсторите. Би било интересно за всеки, да си спомни славата, величието и непреходността. Реализирането на тази идея няма да струва Бог знае колко пари. Нещо подобно направи ЦСКА. Ако общината поиска да излее основите, то ще се намерят бизнесмени, в чието издирване и аз ще се включа, които да осигурят средства за довършване на проекта. Георги Каменов, който е посещавал стадиони в чужбина, е съгласен с мен, че в тунела извеждащ играчите на терена, също има място за клубната история. Аз съм бил на „Де Кайп“ в Ротердам, където холандците са се постарали, да въздействат и психически на съперника. Когато двата отбора тръгнат да излизат на игрището, те виждат величието на Фейенорд. Великите моменти на Ботев могат да се извадят и на снимки, покрай таблото с рекламодателите, което се вижда на всяка пресконференция. Подобно нещо направиха почти всички отбори от „А“ група. Вярно е, че Враца отива на зле, но пък никога не е късно да стигнем дъното и да се оттласнем от него.
Освен лично удовлетворение на теб, с какво ще е полезна изложбата за града?
Мисля, че тя ще се оцени след време. Моята идея, която претворих на дело, бе, който потърси нещо от историята на Ботев, да може да го намери.
Може ли експозицията да се надгради?
Разбира се. Имам намерение да извадя и документален архив - на мачовете, голмайсторите в тях, по-сериозните ни постижения. Лошо е, че във Враца подобна информация мога да получа едностранно – от журналистите, работили в „Отечествен зов“. Предполагам, че ще ми трябват десетина дни в националната библиотека, за да извадя информация от централната преса. В изчезналия вестник „Старт“ имаше сериозни материали и очерци. „Народен спорт“ пък бе най-актуалният и безпристрастен за времето си.
Мястото на изложбата „50 г. от влизането на Ботев /Вр/ в „А“ РФГ“ в музея ли е?
Решението е мое. Обикаляйки институциите и виждайки какво ми предоставят, мисля, че музеят най-добре ще опази експонатите. От там няма как да вземеш нещо за ползване и да не го върнеш. Ще оставя изложбата и в електронен вариант на музея, за улеснение на хората, които искат да си извадят някаква справка. Счетох за излишно да правя снимките на фотохартия, защото историята на Ботев е предимно черно-бяла. Затова материалите преминаха през копирния център. В същото време чрез електронния вариант, ако един ден техниката напредне още повече, всичко ще може да се извади на какъвто и да е носител.
