Базел 2014 е сред най-новите отбори в Монтанско. Тимът от Мърчево се появи пак на футболната карта в началото на сезона, след повече от десетилетие забвение. Формацията, събрана с много труд и ходене по мъките от Валери Петров, се включи в първенството на „Б” областната група. Преди 2 г. бившият военен в столично поделение се връща в родното си село. Движен от обичта към футбола, с който е израснал, решава да потърси съратници, с които да възродят местния клуб. Сред първите отзовали се на инициативността на Валери е Никола Алексиев – отговорен човек, познат на всички в Мърчево. От врата на врата двамата започват да събират средства.
„Издръжката за полусезона излезе около 2 200 лв. Поне 1 500 лв. от тях са дарени от Пламен Замфиров, който има превозваческа фирма. Той осигури и бутонки за момчетата. Обещал е също да насипе и подравни пътя за терена, тъй като сега е в много лошо състояние. Това е човекът, за когото може да се каже, че е основният ни спонсор. Много пъти ни е помагал, особено за нашите гостувания. Става въпрос за по 50-60 лв., но тези пари са от значение за малките селски клубове”, споделя Валери Петров. Той е благодарен и на собственика на заведение в Мърчево Даниел Добринов, който освен с пари за гориво за пътуванията на отбора, се включва в косенето на местния терен. Обикновено с това са ангажирани той и Валери в продължение на два дни. Тренировъчният процес, доколкото може да става дума за такъв, е поверен на Никола Алексиев.
„В селския футбол всеки се нагърбва с каквото може. Всички във ФК Базел сме закърмени с любов към спорта от своите дядо, баща или по-голям брат. Искаме да докажем, че и ние може да направим нещо за родното си село. Никой не играе за премии, защото пари за такива няма. Имаме един единствен екип и се опитвам да накарам тези, които го обличат да се почувстват горди, защото клубът има своята история”, разказва настоящият му президент Валери Петров.
ФК Базел 2014 е наследник на отбора „Стойне Младенов”, чиято 60-годишнина е отпразнувана през 2011 г. от местни ветерани.
„Доколкото съм запознат, футболът в Мърчево се е зародил след Втората световна война. Тогава организатор в селото е бил човек, наричан от всички дядо Базел. Тези, които той поставил на някаква работа, ги задължил да играят в отбора. Мнозина днес ми казват, че името на тима звучи швейцарско, но чрез него ние искахме да покажем, че сме благодарни на човека и хората около него, които са направили нещо за селото”, разкрива Валери Петров.
След есенния полусезон формацията от Мърчево е на последното 13-о място в класирането, без спечелена точка и с голова разлика 14:93, сочи справка в ОС на БФС в Монтана. Не това обаче е голямата болка на местните фенове, а състоянието на базата.
„В момента гледката е страшна. Аз съм израснал в тази база. Спомням си волейболната зала в нея, съблекалните, баните. Всичко това го имаше допреди 12-13 г. и функционираше по предназначение. През 2002 г. и 2003 г. ромски организации правеха в Мърчево футболен турнир. Впоследствие се оказа, че всичко е било за лични ползи. Човекът, който бе взел терена под наем и се водеше президент на отбора, замина за Италия и не се върна. Стадионът е собственост на община Бойчиновци и ние сега играем безвъзмездно на него. Тук е моментът да благодаря на кмета Светлин Сретениев, който също дарява лични средства и подпомага непрекъснато развитието на тима ни. Имам устна уговорка с управника на Мърчево Иван Иванов за подготовката на докладна записка до общинския съвет, чрез която да поискаме средства на първо време за частичен ремонт на базата. Най-належащо е да се приспособят съблекалните, за да се създадат поне минимални условия за провеждане на футболен мач. Със сигурност ще изкараме сезона, но за по-нататък...”, Валери не смее да мечтае. А интерес към футбола в Мърчево има. Той е единствената възможност за спортуване, която се предлага на подрастващите освен часовете по физкултура в основното училище,.
„Гледаме да откъснем младите хора от компютрите. Все повече деца започнаха да идват на стадиона, особено когато ни гостува някой от по-известните селски отбори. Докато гледат двубоя пък по-възрастните си споделят спомени от едно време. Общината ни е малка. Знаем се хората от 10-те села, които се занимаваме със спорт и всеки играе, където му е удобно. Нашата група е от 24 човека, но понякога за гостуване трудно се събираме. Девет души сме от Мърчево, имаме хора от Портитовци, четирима са от Охрид, едно момче от Монтана и т.н. Засега ни крепи ентусиазмът, но за тези няколко месеца се убедих, че и без средства не може, дори и те да са минимални”, споделя шефът на ФК Базел 2014.
