Врачанската поетеса Виктория Иванова стана на 55 години. Авторката е сред изявените творци в областния град, нейни стихове печелят десетки награди. Има издадени 7 стихосбирки.
Виктория Иванова е родена на 14 януари 1960 г. в Бяла Слатина. Живее във Враца и работи като библиотекар в регионална библиотека „Христо Ботев“. Стихове е публикувала в местния периодичен печат и в литературните издания в. „Пулс“, в. „Български писател“, сп. „Пламък“, сп. „Везни“, сп. „Современост“ /Македония/. Носител е на първа награда на „Мелнишки вечери на поезията“ /2004/, има отличия и от литературните конкурси „За един по-човечен свят“, „Жени и вино, вино и жени“ и др. Член е на дружеството на врачанските писатели. Автор на стихосбирките „Измислени криле“ /1997/, „Нощем“ /2001/, „Само дъжд“ /2003/, „Налей ми кафявия здрач на очите си“ /2006/, „Пътеводна вселена“ /2008 с превод на албански език/, „По брега на безсънието“ /2009/, „Капки тъга“ /2010/.
***
По вятъра пращам, че те обичам,
а той в ушите ми се надува:
Ти си ничия,
ничия,
ничия,
не те чувам,
не чувам,
не чувам.
***
За любовта няма забранена възраст.
Хубавото време никому не омръзва.
Кой е казал,
че слънцето гасне в седем и пет,
щом в други хоризонти тогава светва?
***
Бяхме два острова,
помежду ни - вода.
Водата се отдръпна -
ние се сляхме
в един цял остров.
Но водата приижда -
защото, казват,
където е текла,
пак ще тече.
***
От ледниковата ера насам
те обичам.
Разтопих те.
На себе си
вече приличаш.
***
Завързахме синьо мънисто за облака
да ни запази от хорските уроки.
Той си обърна дрехата наопаки
и изтече през очите на бурята.
***
Вдишвахме дъждове, мъгли и
огньове.
Издишвахме ветрове,
разразявахме бури.
Сами си бяхме виновни.
Да си бяхме седели
на стайна температура.
***
Логически е просто –
узряла трева съм за косача.
Високосен сенокос –
четирилистни детелини плачат.
***
Есенен залез –
следобяд в три и половина.
Човешки каприз –
едва дошъл си,
а вече си заминал.
***
Хоризонтът се разби
на парчета –
илюзия недостижима.
Пътят се разпадна
на стъпки –
лабиринт непроходим
* **
Заспива слънцето зад бряста –
чучулига и лято се сбъдват.
В сърцето ми
една огромна пряспа
през юни зимата буди.
Виктория Иванова
