Александра, измина повече от година, от задържането на Калин за убийството на 16-годишния Николай Димитров. Появяваш се за пръв път в публичното пространство, защо реши да говориш?
Никога през живота си не съм си представяла, че ще дойде момент, в който ще отговарям на въпроси на журналисти. Реших да говоря, защото е редно да има и друга гледна точка. Не е правилно обществото да вярва със затворени очи на неща, които не отговарят на истината.
Вие твърдите, че той няма никаква вина за злополучния инцидент. Разкажете ни тогава как Калин се озова замесен в цялата тази история?
Той беше задържан на 4 октомври 2013 г., малко преди рождения му ден. За случката разбрах от него още същата вечер. През деня се прибрахме от почивка на морето, а вечерта той трябваше да е на смяна в кафенето, където работи като охранител. Заведението се намира близо до това, пред което е станал инцидентът. На следващия ден го попитах как е минала смяната му и имало ли е нещо интересно. Той каза, че е имало тийнейджърска разправия пред друго заведение и това беше всичко. Повече не съм го и разпитвала, докато не стана време да дава показания. Тогава разбрах, че е станало нещо сериозно, но това беше известен период от време след случката. В началото Калин не беше притеснен, не е имало и повод за това.
Калин е станал свидетел на част от ситуацията, която се е разиграла пред заведението. Какво точно е видял?
От мястото, на което работи има видимост към другото заведение. Видял е, че се струпват хора и че има някаква суматоха. Отишъл е, за да види какво се случва. Бил е там около минута и половина, не повече. Отивайки е видял момчето, което е било паднало, а след това се е изправило. После си е тръгнал.
Кога и по какъв начин научихте, че той е задържан за тежкото престъпление?
Въпросният ден рано сутринта се позвъни на вратата. Отворих аз, защото Калин все още спеше. Видях четирима полицаи, които ми казаха да го извикам. Попитах ги за какво става въпрос и тогава ми отговориха, че е във връзка с извършено престъпление. Стреснах се, защото не знаех какво се случва.
Извиках го и полицаите
го отведоха. Тръгна по тениска
и анцунг и не се върна повече.
Първоначално помислих, че ще бъде разпитан отново за случая и ще го освободят. По обяд започнах да се притеснявам и с негов приятел решихме да отидем на място, за да проверим какво се случва. Казаха ни, че е разпитан и след обяд ще бъде освободен. Оставих си дори ключовете от вкъщи на полицая, с който разговарях, за да му ги предадат и да се прибере, но не се получи така. Бяхме в неведение цял ден. Привечер отново отидохме и ни казаха, че ще бъде задържан за 72 часа. Нямаше за кога да търсим адвокати. Бяхме объркани. Казаха ни, че в понеделник ще му бъде разгледана мярката за неотклонение от районния съд във Враца. Дори и това нищо не ми говореше. В началото на цялата история той дори беше категоричен, че не иска адвокат, тъй като няма за какво да се притеснява, защото не е сторил нищо. Смяташе, че го задържат, за да потвърди показанията, които е давал до момента.
Кога беше първата ви среща след като беше арестуван?
Видях го на заседанието за мярката за неотклонение. Бях там, не знаех къде се намирам. Видях тълпа от обезумели хора, които се хвърляха по колата на съдебната охрана с писъци. Беше страшно. Това за мен не беше мирен протест, въпреки, че разбирам болката на хората. В този момент изтръпнах. Те щяха да обърнат колата, без никой от нас да е наясно какво става. Всички страдаха и страдат все още, това е логично. Аз също страдах. За тези няколко дни бях свалила може би 10 килограма, Калин също. От тогава започнахме да се виждаме по графиците за свиждания, които бяха определени в ареста.
Какво ти сподели Калин по време на първите свиждания?
Беше много объркан. Питаше ме отвън какво става, дали аз съм чула нещо и защо се е стигнало до тази ситуация. Имаше лица, които са го карали да смени показанията си, но не искам да навлизам в подробности.
Защо решихте по време на престоя му в ареста да сключите граждански брак?
Във връзка с това бяха изопачени много нещата в публичното пространство. Какво ли не чух, но не е така. След като сме подписали, ние узаконяваме връзката си. Ние така или иначе сме го обмисляли, но обстоятелствата бяха такива. Целта не е била това, че вече като семеен да повлияе на мярката му за неотклонение, тъй като на практика не е възможно. Целта беше като негова законна съпруга да имам повече права да получавам информация и за свиждания. Това е главната и единствена причина.
Ти си един от най-близките му хора. Какъв човек е Калин?
Калин е човек, който никога не би посегнал, още повече на дете. В последно време, когато го виждам, откривам човек, който иска да се бори и да докаже, че е невинен и да излезе от тази абсурдна ситуация. Първоначално беше меко казано смазан и отчаян. Не вярваше в нищо. Знаеше, че нищо не е направил, но това, което виждаше, че се случва около него го смачкваше психически, както и хората, с които прекарваше дните си. Той е на място, където има престъпници, има и такива, които лежат по 10 години, а нищо не са направили. Калин дори не е криминално проявен, няма и досие. Потвърдиха го и полицаите. Някои от тях го познават заради това, че работи като охрана и са го срещали по време на проверките в заведенията.
От къде идва този прякор Скинара, самите вие казвахте, че това е пълна измислица?
Прякорът Скинара
му беше лепнат
от един сайт, в който имаше коментар, от потребител, който дори не си беше написал името, а се беше вписал с някакви цифри. От там тръгна всичко. Калин наистина има прякор, най-близките хора го знаят, но той е име и няма нищо общо с този. Заради това хората си създават съвсем различна представа за него. Това промени още повече настроението на обществото. Всеки си представя човек, който пребива хора. Той е с бръсната глава, здраво, мускулесто момче. Бръснат е, защото такъв е генът му. Тренира, но не, за да всява респект, а защото е спортист. Не пие алкохол, а за наркотици да не говорим. Това е неговото ежедневие. Най-простият пример, за който се сещам в момента е фактът, че Калин имаше гараж, в който се занимаваше с коли. В него имаше всякакви ненужни метали и части. Ромите от квартала го познаваха и постоянно идваха при него, за да искат да им дава по нещо и той никога не им е отказвал. Ако наистина е скинар, щеше ли да се разбира с тях и да им помага?! Ясно е на всички каква е реакцията на тези хора към малцинствата.
Смяташ ли, че би могъл да извърши подобно нещо, в каквото е обвинен?
Не, в никакъв случай. Преди да бъдем двойка, аз го познавах. Бяхме колеги в едно заведение. Виждала съм реакциите му в различни ситуации. Не е участвал в нито един побой. Не е посегнал на нито един човек. Може да изхвърли някой пиян от заведението, защото прави проблем, да направи забележка, това е неизбежно, когато работиш като охрана, но нищо повече.
Не е способен да скочи
върху главата на едно дете.
Готова съм да заложа моята.
Вярвам му повече, отколкото вярвам на себе си. Знам добре какъв човек е. Виждала съм го и ядосан, може да вика, крещи, но никога не би посегнал на човек, дори и с шамар. Гледал е винаги да разтървава хората – пияни, такива, които не са платили сметките си, скандалджии и т.н. Работил е на много места и никога не е имало подобна ситуация, в която да посяга на човек.
Говорейки за позиция, близките на момчето неведнъж излизаха пред съдебната палата също с искане за справедливост. Какво мислиш за тези хора?
Това е една огромна трагедия за семейството на момчето. Не го пожелавам на никого. Всички търсим истината в цялата история. Аз също имам дете и не бих искала дори да си помислям за това, което изпитват майката, бащата и сестрата на Ники. Ние сме от 2 различни страни в случая, но никога не съм си помисляла за миг, че някой може да оспори мъката на тези хора. Ние също изразяваме позиция, както и те. Нека да излизат, всеки би направил така. Смятам, че така е и редно. Както казва един от адвокатите ни, това е случай, в който все още се търси истината, а мина толкова време. Вярвам, че тя е някъде там, но явно има и много факти, които си противоречат един на друг. Това е фрапиращото в случая. Немислимо е четирима души, които са били на едно и също място, да твърдят, че са видели 4 различни неща. Надявам се истината да излезе наяве, всички сме заинтересовани от това – и родителите на момчето и ние.
Самата ти как си обясняваш цялата ситуация, която е довела до този трагичен случай с 16-годишния Николай?
Изключително неудобно ми е да говоря за момчето, мир на праха му. Не мога да си дам и аз обяснение на случая. Лекарите казват, че това дете е прието с посинено око и подута буза. Изписан е здрав. Това потвърди и един от тях на едно от заседанията по делото. Казват, че не е имало причини той да бъде оставен в болницата. Дни след това се случва нещо и здравословното му състояние се влошава и момчето почива. Трябва да се провери абсолютно всичко. Лечението на момчето, дали е имало друга ситуация и т.н.
Но имаше версия и за втори побой, която впоследствие отпадна?
Да, това беше някакъв слух, който се провери и се оказва, че не е имало такъв инцидент. Не съм запозната с подробности, но щом няма свидетели и каквито и да е доказателства, явно е така.
В цялата тази история имаше ли хора, които се отдръпнаха от Калин?
Не, напротив. Хора, които той не е виждал от години се свързаха с мен, за да го подкрепят. Питаха ме негови колеги от университета в Русе, където е учил, как могат да се видят с него, как се развива процесът. Няма човек, който да се е отдръпнал и да е помислил, че той е извършил това, в което е обвинен.
Как очакваш да се развие процесът?
По това дело явно има някакъв натиск, което е странно за мен. Ние самите не може да си обясним кой и защо има интерес от това цялото нещо. Искат конкретен човек да бъде в затвора или пък да се намерят изкупителни жертви, които да задоволят обществото, не знам. Всичко това, в което е обвинен Калин се изключва автоматично от обясненията на лекарите. Всеки би могъл да си представи гледката, ако един човек, който тежи около 100 кг започне да скача върху едно момче с това телосложение.
Цялата история е много
болезнена за всички, най-вече
за близките на момчето,
но все пак не трябва да бъдат съсипвани невинни хора, които да се превръщат в изкупителна жертва. Пак казвам, надявам се, че истината ще излезе наяве. Продължаваме да се борим, няма да се откажем.
