До Великден новият закон за образованието би трябвало да бъде гласуван от народното събрание. На това се надява зам. министър Ваня Кастрева, която беше в Монтана за първото публично обсъждане на документа.
Проектът вече е минал на първо четене в парламентарната комисия по образование, каза депутатът Борислав Великов, който е зам.шеф на комисията. Според зам. министър Кастрева това е най-важният документ, който трябва да бъде приет, защото с него образованието наистина става приоритет номер 1 на държавната ни политика.
В момента действа закон, приет от Великото народно събрание през 1991 година. По него са правени промени, приемани частично. Не може в 2015 година българското образование да се регламентира с разпоредби от миналия век.
На първото в страната публично обсъждане в Моонтана се събраха над 100 учители, директори на детски градини и училища, представители на НПО, бизнеса и родителските организации.
Най-обсъжданите теми бяха тези за делегираните бюджети, за учебните програми, за ресурснитее учители, които работят с децата със специални потребности.
Децата със специални потребности се увеличават, показва тревожната статистика. Около 10 на сто от хлапетата имат проблеми и трябва да бъдат обучавани по специални програми. В момента ресурсните учители са част от училищата. Новият закон ще ги изпрати на подчинение на местната власт. Според преподаватели от малките общини това ще препятства обучението на децата с проблеми, заащото бедните общини няма да могат да издържат ресурсните центрове.
Новият закон ангажира общините ощее по-плътно с образованието. Съгласно разписаното в него отговорност на общините е обхващането на децата в системата на средното образование, те трябва да знаят къде се намира всяко дете. Добрата комуникация между местната власт и службите в интерес на децата са следващият фактор с изключително важно отношение към процесите по превенцията на отпадането от училище, каза зам.министър Кастрева.
Тя акцентира и на динамиката на промяна на учебните програми. Това, което учат децата в класните стаи трябва да отговаря на времето, в което живеем. И сега в закона е записано, че учебните програми трябва да се променят на всеки четири години. На практика обаче това не се случва и последната промяна е от 2001 година.
„Липсвала е политическа воля това да се случва. Нужно е програмите да са гъвкави, модерни, адаптивни. Отношенията учител-ученик трябва да са много активни. Образованието, което днес децата ни получават, трябва да е достатъчно модерно след пет години.Училището трябва да дава знания, увереност, умения.”, категорична е зам. министър Кастрева.
В разговорите се включиха и представители на бизнеса, които все по-трудно намират добре квалифицирани работници за своите предприятия. Този проблем може да бъде разрешен с въвеждането на дуалната система на обучение.
„Дуалната система – обучение чрез работа, е в пряка зависимост от бизнеса. Тя не може да се случи сама за себе си. Ангажимент на министерството е да създаде правните възможности за реализацията й. На места тя все още съществува, но това е по-скоро рядкост, отколкото правило. Обучението през работа ще бъде ефективно когато и двете страни са достатъчно активни. Но първата стъпка е да имаме правната норма и това е записано в проекта за закон.”, подчерта Ваня Кастрева.
Най-радикалната промяна в новия закон е въвеждането на двустепенното гимназиално обучение.За първи път в най-новата ни история образованието се извежда като национален приоритет.
В проекта за закон е визирана и реалната училищна автономия. Това е нов нюанс в развитието на нормативната уредба.
„За първи път след 2008 г. говорим за актуализиране системата на делегираните бюджети чрез реално въвеждане на граждански контрол при разходването на публични държавни средства. Това са текстове, добре аргументирани, които ще се развият.”, подчерта още зам.министърът.
По време на дебатите родителска организация постави въпроса за агресията в училище. Според част от родителите децата ни не познават християнските ценности и ако това не им се дава в семейството, трябва да стане част от учебните програми. Темата за изучаване на религия в училището разисква и епископ Поликарп, който също участва в разговорите. Според него това може да стане само ако децата желаят и тук е мястото на църквата да се намеси.
В Берковица местните свещеници са организирали неделно училище, което набира популярност. Това могат да сторят и на други места, смята епископ Поликарп.
Преди да бъде внесен в пленарна зала новият закон за образованието трябва да бъде гласуван на второ четене в комисията. Сега се правят промените и заради това тече активно обществено обсъждане, подчерта депутатът Борислав Великов. Възможност за промяна на тестовеете ще има и между първо и второ четене в пленарна зала.
