„Здравейте, мои сегашни и бъдещи приятели и почитатели! Щастлив съм, че мога да стигна до вас и от страниците на в. „Над 55”. Пея повече от 30 г., а началото беше с китарата, в казармата, да стана певец беше само мечта. Имах шанса да уча в Българската държавна консерватория през 1983 г. в класа на Петър Димитров и четири години да бъда солист в група „Импулс”. Тогава дойде и първият ми голям успех с песента по моя музика „Ти не дойде” - първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен и награда на публиката.
Сега, когато на моите концерти публиката става на крака на песента „За теб, България”, си казвам: Имало е защо да изпея прекрасните и толкова български песни, написани най-вече от патриарха на нашата забавна песен, композитора Тончо Русев, и майстора на любовната лирика, поета Евтим Евтимов. Но срещите ми с хората, техните искрени думи, сълзите в техните очи от радост или тъга, шансът, че можеш дори само с една песен да промениш живота им към по-добро, да ги убедиш, че „камъкът си тежи на мястото” - всичко това ми дава сили и гордост да продължа да пея, защото моите песни са моят живот.
Желая на читателите ви здраве, щастие, любов, късмет и винаги да имат настроение и желание да правят добрини”, сподели пред репортер на в. „Над 55” любимецът на поколения българи, певецът Веселин Маринов.
- Г-н Маринов, поздравления за отново препълнената Зала 1 на НДК и благодарност, че поздравихте лично читателите ни с Новата година.
- Неведнъж сме си говорили с Тончо Русев и той не пропуска да ми каже: „Публиката повече от веднъж не можеш да я излъжеш. Не се ли раздадеш за нея от душа и от сърце, не излизаш ли на всеки концерт като за последно, не намокриш ли всичко по теб - хората го разбират”. И затова на всеки концерт не си скъпя нито думите, нито жестовете. И сега го направих, благодаря на всички ви, дето бяхте с мен. А на читателите ви желая здраве, щастие, любов, късмет и винаги да имат настроение и желание да правят добрини.
- Кажете тогава какво помните от вашето детство?
- Когато бях дете, нямаше я социалната мрежа Фейсбук – имаше друга, наричаше се „На улицата”. Израснах в малко българско градче, лятото идваха всички деца от големите градове, играехме по цял ден. Много често се събирахме пред нашата къща, защото имаше удобна пейка под един огромен орех. И в най-хубавото от играта един от прозорците се отваряше и мама се провикваше, че е време за вечеря. Винаги ми се струваше, че е най-неподходящото време... Но сега, връщайки се към тези спомени, чувствам по различен начин моето детство.
Където и да отида сега, винаги намирам начин да се прибера у дома
в Полски Тръмбеш, там, където са родителите ми. Там на двора все още стои старата асма, под която се събираше цялото семейство. Дъщеря ми вече е омъжена и най-голямото ми желание е нейните деца, моите внуци, да се събират там, под асмата...
- За какво мечтаете?
- Имам само две мечти. Едната е да имам свой собствен оркестър и да пътувам с него по турнетата си. Другата е някой ден да построя своята къща. В никакъв случай няма да е в София, нито пък ще е замък. Искам да кося тревата пред моята къща, тук, в България, а после да легна на люлка между две дървета. Бих искал домът ми да е в Арбанаси - невероятно красиво място, близо до моя роден край.
- Промени ли ви популярността?
- Единственото нещо, което промени в мен популярността, е, че ме направи по-ангажиран в общуването ми с хората. Понякога усещам, че ми е много трудно, питал съм се дали да не помисля повече за себе си, за семейството си, за здравето си… Но хората ме харесват и именно това няма да ме откаже от музиката. Всяка възраст притежава своята красота – така го мисля. Сега бих реагирал по друг начин в житейска ситуация, докато в младите си години човек никога не може да оцени щастието и истинските хора, които го съпровождат по пътя му. Но през годините никога не съм бил безразличен към социалните проблеми в живота ни и
съм помагал с каквото мога
Има ли до вас някого, на когото да се облегнете?
- Ще ви отговоря с думите на големия български актьор Джоко Росич, казани малко преди да си отиде от този свят. Той каза така: „За какво му е на един мъж да прави каквото и да е в живота си, ако до него няма една жена, която да му каже: Браво, моето момче!”. Любовта е около нас, трябва само да протегнем ръце и да не я пуснем. Само с едно крило не можем да летим...
- Какво е за вас песента „За теб, България”?
- Има нещо, което ми помага в тези трудни времена. За мнозина от нас това е, че сме българи. Кой ли не е опитвал да ни охули в последните години, много, и то млади, напуснаха България, защото в чужбина се живее по-добре. Да, така е, но и ако ние се стегнем, ще си направим живота по-добър. Така го разбирам аз, тук е моето сърце, тук сте вие, моите почитатели – бъдете благословени! И винаги се завръщайте при любимите си хора!
Нощта е тиха, както преди зори.
На дървената вратня никой няма.
Огнището отдавна не гори...
Не ме ли чакаш,
аз се върнах, мамо!
Люба МОМЧИЛОВА
