Павлин Петров е роден през 1964 г. във Враца. Зодия Близнаци. Има 17 години директорски стаж. Учил е в областния град, а средното си образование е завършил в немската езикова гимназия в Монтана. Придобива учителска правоспособност за преподаване на немски език от полувисшия институт в Смолян. Завършва Великотърновския университет със специалностите „Българска филология” и „Журналистика”. От 28 януари 2014 г. е директор в езиковата гимназия „Йоан Екзарх” във Враца. В училището се обучават ученици след V и след VII клас в общо 27 паралелки. Те са с първи език английски и втори – немски, испански, френски и руски.
Бил сте и учител, и директор. Каква е разликата между двете длъжности?
Длъжността директор, погледната отстрани, е привлекателно място, но затова пък е свързана с доста натоварване и отговорности. Учителската професия е по-спокойна. Учителят много по-бързо вижда резултатите си, докато директорът трябва да измине определен етап от време – месеци, година, за да види резултатите от своя труд. Отговорностите на директора са много по-големи.
Скоро ще се навърши една година, откакто седнахте на директорския стол. Как заварихте езиковата гимназия през януари 2014-а?
Много пъти съм говорил за това, а дори не бих искал да се връщам към този момент. Тогава гимназията не се ползваше с добро име. Беше разтърсвана от скандали години наред. За радост, това време приключи. Колективът е добър, изграден от професионалисти, хора всеотдайни, които с желание работят с учениците и това се вижда от постигнатите резултати.
Направихте ли кадрови промени?
Много малки. Не съм прибягвал до съкращения. Отишли са си единствено хора, заради пенсиониране. Старая се и през тази година да няма съкращения, с цел и да не се трупа това напрежение, което имаше преди идването ми тук.
Лесно ли се интегрирахте в екипа?
Мисля, че беше лесно. Колективът ме посрещна добре. Имах чувството, че по-трудно ще се интегрирам, но за моя радост и учудване, бях приет много добре. В екипа се усещаше едно страхопочитание от ръководителя, което с течение на времето отпадна. Те намериха в мое лице човек, който ги разбира, може да им помогне и който се отнася с нужното уважение и професионализъм към тяхната робата. Нямаше конфликти и нещата тръгнаха в една положителна посока.
Доверието и подкрепата ли са липсвали на екипа за да бъде сплотен?
Не само това, а и стилът на работа беше различен. Добре е да се знае, че има неща, които зависят от целия колектив. Директорът взема решения еднолично, но има и решения, които се взимат заедно с екипа. Добрият ръководител се вслушва в съветите на учителите, които ги дават, макар че той взима решенията. Добре е да ги чува, защото когато е прекъсната връзката между учителите и ръководството, нещата стават по-трудно. Когато се работи под диктатура, под страх от наказание и други последствия за извършени или неизвършени действия, нещата вървят по-трудно.
Какво успяхте да промените за една година?
Постарах се да се постигне по-спокойна обстановка. Учителите разбраха, че уважавам работата и мнението на всеки, който работи в името и за гимназията, в името и за учениците. Казвал съм неведнъж, че правя училище за учениците, а не за учителите. Да бъде удобно, да бъде полезно, да бъде в полза на учениците, а не на учителите. Винаги оценявам, когато се работи всеотдайно, безкористно и с желание, а не когато учителят бърза да остави дневника и да си ходи.
Има ли много интегрирани като учители от бившите ученици на гимназията?
Има, ако се направи една проверка ще се види, че има много ученици, които са били учители, като например Косьо Костадинов, Гергана Таскова, Валерия Славкова. Повечето от старите учители са били възпитаници на гимназията, което за пореден път доказва качеството на образованието, което даваме. Понеже предстои 45-годишнина на гимназията, съм се съсредоточил върху това да търся бивши ученици, които са постигнали успех в живота. Прави ми впечатление, че имената им фигурират в дейности и постове в европейската комисия и парламента, посолства, чужди консулства и на много ключови позиции. Миналата година направихме добър прием, а успешна беше и за тези, които завършиха. Почти 99% от тях бяха приети във висши училища. До април, май бяха приети на предварителни изпити в родни и чуждестранни университети. Това показва една много добра реализация на учениците ни. Това, което не ме радва обаче е, че учейки в чужбина, младежите не се връщат. Тук те научават 2 чужди езика, а както казваше един мой преподавател - познаването на друг език е един живот повече.
Какво показа приемът за тази учебна година?
Показа, че езиковата гимназия е елитно училище, което дава добро образование и възпитание на учениците. Помага им за добрата реализация, подготовка и е търсеното училище тази година. Нямахме проблем с приема, което е показателно, че връщаме доброто име и авторитет на гимназията.
Как успявате да изчистите името на гимназията?
С много работа с учениците. Те влизат тук след изпит и смея да твърдя, че тук попадат едни от най-добрите и интелигентни деца. Те искат да се развиват в най-различни направления. Привличат ги различни неща - спорт, извънкласни и извънучилищни дейности. Имаме 23 клуба по проекта „Успех”, което показва, че има много деца, които искат да се изявяват в клубове по интереси и извънкласни дейности.
По какви други проекти работите?
По проекти за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти и още други разработки. Една от тях е за устойчиво развитие. Шестима учители бяха изпратени на обучение в София заедно с фондация „Пайдея”. Всички ние като учители трябва да работим за опазване на околната среда и водите, да се храним правилно, да познаваме културата си и да мислим какво ще завещаем на поколенията след нас.
Казахте, че езиковата гимназия вече е привлекателна за учениците. Наблюдава ли се същото и за младите учители?
Доста е привлекателна, не само за младите, а за всички. Тук е мястото, където човек наистина може да се изяви и да покаже своя професионализъм и опит. Учителят може да бъде поставен в различна ситуация. Той обаче иска да вижда резултати и когато попадне в училище, в което вижда успеха, се чувства удовлетворен. Предимство и радост е, да се работи с такива ученици, каквито има в езиковата гимназия.
Има ли много млади учители?
Да, старите учители ги приемат лесно. Те ги въвеждат в професията, помагат им. Успехите са общи, както и неуспехите. Има разбирателство и има един добре сплотен колектив.
Какви са днешните ученици?
За разлика от десетилетия преди това, днешните ученици са коренно различни. Затова и подходът към тях трябва да е по-различен. Ние се опитваме да не отричаме напълно традиционното, но и да гледаме към авангардното. Не може в днешните времена единствено учителят да е този, който дава знанията. Откакто аз съм тук, се работи в насоката ученикът да стане субект, а не обект. Говорим за интерактивно обучение, където има взаимодействие. Учениците, които по-цял ден са с таблета, телефона и лаптопа, получават различна информация отвсякъде. Учителят вече не е единственият им източник. Затова той трябва непрекъснато да се усъвършенства, за да не е една крачка зад тях. Тук идва ролята на майсторството на учителя да бъде медиатор, ръководител, изследовател, да насочва учениците към това те да мислят, да им идват идеи, да изразяват позиции и да правят изводи. Самите те да са участници в този процес.
Какво си пожелавате в началото на 2015-а?
Да съм здрав, да имам сили за всички предизвикателства и задачи. Волята я имам.
Ще кажете ли, какво ви се падна от новогодишната баница?
Щастието. Дано наистина да бъде една щастлива и успешна година за целия народ. Не искам да звучи като клише, но когато и ученици и учители са с един по-висок социален статус, тогава нещата са по-добре.
