„Всичко дължа на силната си воля и спорта”, така започна представянето си Яна Нинова. Тя е на 35 г. и е от Видин. Спортът я води в САЩ преди 14 г. Днес тя живее и работи във втория по големина град на Алабама - Мобил. Установява се там, защото това е родното място на съпруга й, бивш състезател по американски футбол. Женени са почти от 10 г., като имат и четиригодишен син.
Яна се занимава с волейбол от малка и 5 г. защитава името на родния си град в представителния отбор. 14-годишна заминава за София. Там 4 г. е част от отбора на Левски и 2 г. - от състава на Академик. Тръгва за Щатите заради стипендията, която получава и с намерението да изживее живота си пълноценно. Тя е само на 20 г., когато пристига в град Флоранс, Алабама. Там се намира университетът, в който смята да учи и спортува. Пълната стипендия вече й е подсигурила всичко - квартира, храна, задължения като студентка, зала за тренировки, екипировка - все неща, за които в България само е мечтала. С отбора свиква бързо. Оказало се, че там приемат най-вече по качествата, които притежаваш.
„Треньорите ни казаха, че заедно можем да станем национални шампиони и аз им повярвах. Състезавах се в Националната колежанска спортна асоциация, която е непрофесионална лига. В нея имаше 385 отбора с над 4 000 спортисти. Ние наистина станахме национални шампиони, а аз - състезател на годината. Още когато дойдох в САЩ, знаех, че за мен няма план „Б”. Аз съм от скромно семейство, нямахме много възможности и знаех, че ако изпуснех шанса, който ми се даде, вината щеше да е само моя. Още повече, че условията, които ми бяха дадени за спорт и учене, бяха невероятни. Стипендията ми бе около 36 000 долара годишно. В същото време всичко ми бе разпределено до минути - учене, тренировки, работа. На другия ден - същото. Времето ти е изпълнено с отговорности, които си приел в момента, когато си станал стипендиант на престижен университет.
В Америка се ценят най-вече самоинициативата, трудолюбието, лоялността... Това, според мен, са неща, които малко се губят в тяхната култура и когато видят някой с тези качества, със сигурност много го ценят. Наскоро бях приета и в Алеята на славата в моя университет, което за мен е голямо признание. Той е основан през 1830 г. До 2014 г. има общо 118 студенти, които са допуснати до Алеята на славата и аз съм втората чужденка сред тях. На церемонията, приемайки тази награда, казах, че за да я спечеля, най-много ми е помогнал начинът, по който ме приеха в отбора и взаимоотношенията ни в него”, разказва Яна.
Благодарение на волейбола в активните си състезателни години, Нинова е обиколила 20 щата, включително Аляска и Калифорния, видяла е Тихия и Атлантическия океан, Флорида и Ню Йорк. Била е и заместник треньор по волейбол. Днес тя е шеф на отдел „Маркетинг” в компания, която обучава брокери за стоковия пазар. Успоредно продължава да се занимава със спорт, като член на Националната спортна колежанска асоциация, която наброява повече от 300 000 души. /bgvolleyball.com
