Снимачна група прекарва 8 дена в казахстанското село Калачи, в което почти всеки е преживял сънна болест. Сънната епидемия започва преди повече от две години и още не е свършила.
Всеки може да заспи по всяко време, докато ходи, говори, спортува. Авторите на филма „Сънната долина“ са разговаряли с местните жители и са се опитали да разберат причините за аномалията.
В малкото село жителите един по един падат и заспиват. Могат да спят в продължение на няколко дни или седмица. Събуждат се и продължават да живеят често с тежко главоболие, в страх от следващото заспиване. Лекарите не намират промени в организма на събудените или диагностицират дифузен оток на мозъка.
Режисьорът на филма Альона Симикина казва, че екипът тръгва за Kaлачи с тревога. Заспиват не само местните, а понякога и гостите на селото.
„Знаехме, че във всеки един момент може нещо да се случи. В първия ден се получи много силно главоболие, състоянието беше стресово, но никой не заспа. Стресът обаче може да се дължи на факта, че видяхме как хората продължават да живеят в ужасяващи условия, те не могат да се преместят, никой не им помага. “
В СССР село Kaлачи не е е отбелязано на картата заради тайните уранови мини. През 1980 г. те са затворени. Сънната епидемия застига селото преди по-малко от три години.
Казахстанските учени, както твърдят, са взели проби от въздух и водата в селото, но така и не могат да разберат нищо. Местните хора обвиняват мините… или призраците, които по този начин излизат от хората.
