В центъра на Враца, красиво разположена на фона на величествения Балкан, се издига църквата „Св. Николай“. Ферманът за строежа й е от 20 ноември 1858 г., но строителството започва в 1865 г. и завършва през 1867 г. Цялото врачанско население и най-вече бакалският, абаджийският и търговският еснафи в града, дават лептата си за нейното построяване. Най-щедро е дарението (800 жълтици) на Йоцо Неделкович и неговият син и внук Димитър и Ангел Йоцови, чийто имена са изписани върху каменния фронтон над главната западна входна врата на храма.
Църквата е съградена от самобитния тревненски майстор-строител уста Къно Денов, построил и други църкви във Врачанско. Тя е трикорабна, кръстокуполна с петстенна апсида от изток, към олтара. Каменна пластика краси входа на храма. Върху нея са изваяни образът на патрона на църквата – чудотворецът Св. Никола, един от най-почитаните български светии с двуглав орел, змей, ангели и лозница, символизиращи Вехтия и Новия завет. По-късно към църквата са достроени нартика /преддверие/ и камбанария.
Иконостасът и владишкият трон в нея са изпълнени в разкошна дърворезба от изкусния майстор-марангоз Антон Станишев от Дебър /Македония/, преселил се и работил у нас, както се вижда от надписа: „27 юли 1887 г., майстор Андон Геенов /Станишев/, чирак Петър Николов от Вида са направили темплото /иконостаса/ във времето на владиката Константия, поп Николчо, поп Цветко, поп Васил, епитроп /настоятел/ Петър Бързаков от град Враца“.
Големите /царски/ икони са рисувани в 1874 г. от талантливия живописец Станислав Доспевски, един от първите българи, получили академично художествено образование в Санкт Петербург, син на зограф Димитър, наречен от съвременниците си „изкуснейши” и племенник на Захарий Зограф.
Иконите от горния /малкия/ иконостасен ред са по-стари, а авторът им е неизвестен. Подиконостасните табла са изписани от известния софийски иконописец Георги Железков в 1917 г. Вътрешността на храма е изографисана в 1896 г. от художника с немски произход Адолф Селлов.
Както повечето православни храмове, църквата е построена върху основите на по-стар храм, известен като „Болярска“-та църква, изграден според преданието от болярина Георги, където е служил и св. Софроний Врачански.
Църквата е притежавала великолепно изработена църковна утвар – кръстове, потири, кадилници и пр., дело на прочути чипровски и врачански майстори-златари. От нея произхождат и прекрасни образци на старобългарското изобразително изкуство от края на ХVII и началото на ХVIII в., като „Благовещение“, „Св. Иван Рилски“ /първото познато изображение на светеца в цял ръст в нашия край/, „Исус Христос Пантократор /Вседържител/” и др.
В двора на църквата, в знак на почит, са били погребани мнозина видни и много заслужили врачани, като Ботевия четник Стефанаки Савов, хаджи Вандо Бобошевски и др.
През миналата година църквата беше сполетяна от пагубно премеждие, което, слава Богу, бе преодоляно със съдействието на държавата, общината и даренията от частни лица и организации, за да посрещне храмовия си празник напълно обновена, възхитителна и пищна. Така църквата „Св. Николай“, със своята забележителна архитектура и богат интериор, отново се нарежда сред най-ценните културно-исторически паметници в град Враца.
Валерия Тарашоева
