Станислав Савов е директор на професионалната техническа гимназия „Н. Й. Вапцаров” във Враца от 1994 г. Лично и професионално обаче той е свързан с учебното заведени 44 години. Завършва средното си образование в школото със специалност „Двигатели с вътрешно горене”, а след това полувисшият институт за учители и техническия университет в София със специалност „Транспорт и енергетика”. Преподавател е по специалността „Двигатели с вътрешно горене”.
Г-н Савов, вие сте директор на професионалната гимназия от 20 години. Това е повече от едно пълнолетие. С какво допринесе директорският пост за професионалното ви изграждане?
Имам 20 години учителски и 20 години директорски стаж. С това училище ме разделят само следването и казармата. Директорският пост ми даде най-вече организационния опит, мениджърските способности, връзка с обществеността и различни институции. Това, че сме училище с финансиране от министерството ми позволи да изградя ценни контакти и разшири средата ми на общуване.
Как гледате на постоянните промени в образователната система и на факта, че техникумът беше преобразуван в професионална гимназия? Какво ви даде и какво ви отне това?
Народопсихологията на българина е такава, че е свикнал да праща детето си да учи професионално образование в техникум. Хората са с нагласа, че в гимназията се учат общообразователни предмети, а не технически и специални или че се придобива професия. Преди имахме една много стройна образователна система. Имахме много големи връзки с представители от Франкфурт на Одер и знам каква е тяхната образователна система. Те много харесваха нашата, защото имахме професионално училище, от което реално излизаха монтьори и техници.
Сега постоянно ми се налага да обяснявам, че даваме трета степен техник, под абревиатурата на гимназия. Днес липсва онази дълбочина на знания, която имаше преди.
Последният прием показа, че децата от Враца не искат професионално образование. Как ви си отрази това?
В училището има 327 ученика в редовна форма и 25 в самостоятелна, а само преди 5 години възпитаниците бяха 800. Въпреки всичко и сега има доста желаещи да учат тук. Факторите, които ни се отразиха са по отношение на демографския срив. Другият фактор, който ни влияе са езиковите и математическите гимназии. Те правят 2 приема преди нас и обират по-голямата част от кандидатите. Въпреки това имаме много качествени деца - момчета, които са мераклии да стават техници и да работят в дадена специалност. Пускахме и защитена паралелка за стругари, но нямаше желаещи и тя не се сформира. Модата сега е да се седи на бюро и всички искат да стават началници.
Какви амбиции имат вашите ученици?
Контактувам с тях непрекъснато и забелязвам, че всички искат да продължат да се развиват и да кандидатстват в университетите. Вече я няма мисълта, че със средно образование човек може да се издържа и да се реализира добре. Няма я тежестта. Стойността на професията среден техник е олекнала, защото промишлеността в нашия регион не работи.
Може ли да се твърди, че тези които излизат са квалифицирани кадри?
До голяма степен да, защото отпаднаха много от общотехническите предмети, които се учеха преди да станем гимназия, а тогава смея да твърдя, че обучавахме отлични техници. Всички известни майстори във Враца, които са автомобилни специалисти, електротехници, стругари и фрезисти, са завършили нашето училище. Във всяка от работещите фабрики и енегоразпределителните дружества има наши кадри. Затова все още бизнесът не дава пари за образование, защото има от старите обучени кадри, но бизнесът ще си отвори портфейла съвсем скоро.
Освен с многото реализирани инженери днес може да се похвалим и с известни спортисти, управници, учени, професори, зам.-министри, съдии, адвокати, доктори и артисти излезли от нашето училище.
Конкурентоспособни ли са врачанските ученици спрямо връстниците си от страната и от територията на ЕС?
Да, защото получават адекватна подготовка. Членове сме на организация ies със седалище Лондон, която позволява на нашите ученици да се реализират в целия свят. Нашата база допринася да сме на високо ниво. Ние сме от първите 7 училища, които спечелихме проект по ФАР. Тази сграда беше в окаяно състояние, а сега имаме страхотен автосервиз, 2 нови компютърни кабинета, огромен физкултурен салон. Създали сме всички предпоставки за пълна изява на децата. Участваме в много проекти и към агенцията с проектите „Коменски” и „Еразъм плюс” и към министерството на образованието. На 9 февруари ни предстои посещение в Барселона и след това в Братислава по проекта „Коменски”, а това означава много за мотивацията на учениците. През юни сме във Франкфурт на Одер по „Еразъм плюс” по ученически практики. Там нашите ученици работят в реално производствена среда.
Кой прави избор за училището – родителите или учениците?
По равно. Има много родители, които са завършили механотехникума и ще повлияят на децата си също да се запишат тук, защото смятат, че се дава стабилно професионално образование. Много рядко има някой, който се е дипломирал в гимназия и иска да прати детето си тук. Има приемственост между поколенията. Все пак идват и деца на родители, които са завършили гимназии и са се убедили, че без професия не може. Родителите имат голямо влияние върху децата, особено в VII клас. Има и такива, които напълно се съобразяват с желанието им. Дори, когато искат да се преместят в друго учебно заведение. Въпреки това, много малко ученици излизат от нашето училище, а в повечето случаи приемаме възпитаници на други учебни заведения. Проблем за нас са СОУ-тата с профили по различни специалности, които всъщност са просто едни ЗИП-ове. Те не издават документ за квалификация, тоест какви мениджъри и информатици излизат от там. Тези, които завършват СОУ са потенциално безработни, ако останат със средното си образование.
Какъв е процентът на отпадналите ученици?
Нямаме отпаднали ученици. Те могат да преминават в самостоятелна форма и после пак се връщат в редовна. Тук има строг режим и дисциплина. Успяваме да привличаме качествени ученици заради авторитета на училището, защото знаят, че тук се учи.
Привлекателно място ли е училището за учителите?
Когато съм решил да бъда учител, съм отишъл в учителския институт с тази мисъл, а който иска да се развива в тази професия, търси място за реализация в училището. Инженерите, които днес са тук, са си наши кадри, а двама от тях са били мои ученици.
Много ли са младите учители при вас?
Сравнително. Има приемственост. Младите са много ценни за нас, защото допринасят с енергията, с новите познания, които имат. Те са по-разчупени и при тях няма консерватизъм.
Към кого сте по-взискателен към учениците или учителите?
Изискванията са различни и не мога да ги сравнявам. От учителите искам да са професионалисти, да работят в полза на училището и учениците. Към учениците изискванията са да идват редовно на училище, да присъстват на занятията и да са мотивирани. Убеждавам ги, след като преминат матура, задължително да се явят на държавни и квалификационни изпити по теория и практика на специалността, за да придобият трета квалификационна степен – техник и да могат да се реализират успешно на пазара на труда като специалисти.
Каква е вашата формула за успех?
Строги мерки и добре установени правила. Също така добра практика е да се дава право на учениците да участват в процеса. Например, сегашните дванадесетокласници управляват училището, в междучасията. Дежурят в коридорите, наблюдават и се справят отлично.
В петък е празникът на училището. Как ще го отбележите?
С музикално-артистична програма. Всеки път каним доста танцови състави от центъра за работа с деца, учениците ни са царе на скечовете и става много забавно. Главните усилия по празнуването обаче ще хвърлим догодина, когато техникумът навършва 90 години от създаването си.
Празниците са време за равносметка, какво ще отчетете и какво ще пожелаете на учениците?
Преди всичко да бъдат здрави, да мислят позитивно, да мечтаят, защото човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!
