Градът, разположен на двата бряга на река Огоста и наричан често градът на Огоста, има дълга и все още непроучена докрай история. На това място селище е имало преди 1 850 години. Основали го римляните и му дали името Монтана. През вековете то често е сменяло името си, но както казва големият Йордан Радичков, никога не е успяло да заличи следите си.
Римляните го нарекли Монтана, славяните Кутровица. През 1891 година, след указа на княз Фердинанд, то взема и името на княза и става град Фердинанд.След 1944 година пък му дават името на антифашиста Христо Михайлов, а през 1993 година се върна отново към началото си и днес пак е Монтана и е единственият град на Балканския полуостров, който носи първото си име, твърдят археолозите.
В края на ХХ век с решение на общинския съвет 2 декември е обявен за празник. Това е денят, в който княз Фердинанд подписва указа и дава на Кутловица градски статут и името Фердинанд.
Тогава кмет е Игнат Попов.Според тогавашния околийски началник Иван Михайлов заслуга за обявяването на селището за град има адютантът на княза – Рачо Петров. Именно той посъветвал общинарите да впишат в предложението, че новообявеният град ще носи името Фердинанд.
“Поискахме Кутловица да стане град, обаче влиятелни хора от съседните градове попречиха. Понеже нямахме железница. И когато цар Фердинанд с адютанта си преминаваха през Кутловица от София за Лом (през Петрохан), ние се оплакахме за тези пречки. Тогава Рачо Петров, (адютант на царя), ни даде упътване и ни подшушна да именуваме селото на името на царя. Така и стана.”, това пише в спомените си кутловският околийски началник Иван Михайлов, който управлявал от 1887 до 1894 година.
В предложението, направено до княза пише - „Селото Голяма Кутловица брои население от разни народности 2 000 жители с 400 къщи, съществува отдавна време пазар на едър добитък. С търговия Кутловица се е повдигнала от Освобождението и много повече ще се въздигне, ако се преименува от село в град”.
В първите години след Освобождението сравнително младият град, скътан в котловината, привличал като магнит авантюристи и бежанци от цялата държава. Всеки идвал с обичаите, занаята и говора си. Тук се заселили евреи, арменци, роми, останали турци, дошли трънчани, троянчани, радомирчани и македонци. Днес турските семейства се броят на пръсти. Самотно и тъжно стърчи джамията им. Евреите и арменците отдавна са напуснали мястото, но фурните на македонците и майсторлъкът на радомирските бозаджии са тук.
Градът е събрал в себе си борбения дух на балканджиите и трудолюбието на хората от равнината. Планинците слезли на ниското, за да търсят плодородна земя, а хората от полето пък дошли насам, за да са по-близо до големите пътища.
Новият статут определя по-нататъшното развитие на селището. Общинските власти раздават земя на новите заселници. В края на 19 век е имало 334 къщи, 1423 жители, от тях 215 са турци. Статистическите данни сочат, че 10 на сто от населението е грамотно, което е много за времето си. Към град Фердинанд непрекъснато прииждат хора. Най-мощен е миграционният поток в периода до 1920 година, когато достига над 400 процента и е втори по интензивност в страната след столицата.
И днес Монтана е икономическият и географски център на българския Северозапад. Район, за който всички повтарят, че бил най-бедният в Европа. Така показвали статистиките. Според други пък Северозападът все още не е открит и неговото развитие тепърва предстои.
През последните години Монтана стана притегателно място за най-големите фирми , търгуващи със селскостопанска техника. Всички те отвориха свои представителства в града. Вероятно заради мястото. Защото селищата на кръстопът винаги процъфтяват. Заради кръстопътя преди повече от 1850 години тук се заселили и римляните, кръстопътят дал тласък на развитието и на град Фердинанд.
Последните години, както за всички българи, така и за хората в Монтана, са трудни, но градът търси начини да разруши клишето за най-бедния край в Европа. Хората му продължават да търсят спасение извън пределите на страната и да припечелват с гурбет.
И ако едната статистика слага Монтана в графата „най-беден”, то друга изчислила, че това е малкият български град, където живеят най-много млади хора.
След обявяването на 2 декември за празник с решение на общинския съвет, на този ден по предложение на кмета с почетна значка на общината се отличават фирмите с най-голям принос за развитието на икономиката.
Тази година наградата е за „Арсов 90” ЕООД - фабрика за обработка на букови дъски и производство на буков паркет.
„ 2 декември се наложи като празник. На този ден палим Коледните светлини на града. За гражданите организираме безплатен концерт. Тази година ни гостува дамският струнен квартет „ИНТРО”. Отличието на собствениците на фирма „Арсов 90” ще бъде връчено на официална церемония по време на прием. Всяка година на 2 декември събирам елита на града, за да благодаря на бизнеса, творците, журналистите за това, което правят за Монтана.”, каза кметът Златко Живков -управникът, по чието предложение 2 декември стана празник и се празнува като рождения на Монтана.
