Г-н Живков, откъде у вас има толкова любов към спорта?
Голяма част от юношеските и младежките ми години са свързани със спорта. В качеството си вече на кмет, трябва да провеждам политика в тази област. Аз съм от хората, които смятат, че за това нещо са необходими целенасочени общински действия, защото държавата тотално отсъства по отношение на ангажименти, свързани с развитието на спорта в населените места. Единственото, което тя прави е да се грижи за олимпийците от един до друг цикъл, при положение, че на всяка следваща олимпиада представянето на България е все по-лошо. Това означава, че има нещо сбъркано в този модел. През 15-те години, в които съм кмет, една от основните ми задача бе свързана с възстановяването на спортната база. Радвам се, че успяхме с колегите ми да я изправим на крака. Реновирани са залите „Младост” и „Огоста” и целият комплекс около стадиона. Обновени са залите по борба и джудо. Няма нещо, което през последните 15 г. да не е променено в сравнение с това, което заварих в края на критичните 90 г. на миналия век. Спортната ни база в момента е в отлично състояние. Дейността на клубовете, развиващи колективни и индивидуални спортове е подкрепена финансово от общината, но средствата са ограничени и крайно недостатъчни.
Доста общини абдикират от спорта, но в Монтана това не е така. Защо колегите ви гледат с друго око на дейността на клубовете?
Ентусиастите кметове в България, които милеем за спорта, сме твърде малко. Там, където става въпрос за по-сериозна издръжка на клубовете, управниците един по един абдикираха от това свое задължение. За да се осигури финансова подкрепа, особено за колективните спортове, са нужни много средства. Трябва и стройна организация. Спортът е един изключително голям и сериозен обществен ангажимент. Много от моите колеги не желаят да се нагърбят с него. За спорта трябва сърце. И тук е голямата разлика между нас. Йордан Лечков правилно казва, че „да помагаш на спорта е като да наливаш вода в пясъка”. Трябва да е правилно построена пирамидата от детско-юношеските школи до представителните отбори. Това за мен са тежки, допълнителни ангажименти, заради които се боря непрекъснато. Кога по-добре, кога по-зле - се старая да помагам. Обезпечаването на спортния календар е непосилно за клубовете и всичко пада върху мен. Трябват пари за пътувания, екипировка, тренировки, независимо дали става дума за футбол, баскетбол или волейбол. Искам да припомня, че в ДЮШ на ФК Монтана тренират над 200 деца и те имат всичко необходимо, за да се развиват.
Как, г-н Живков, успявате да съчетавате ангажиментите си?
Заради всички деца и хора в Монтана една голяма част от времето си съм отделил за спорт. За пореден път казвам, че това е тежък допълнителен ангажимент. Аз не съдя колегите си, че не подкрепят достатъчно клубовете в своите градове. Бизнесът също няма желание да се ангажира със спорта. Оправдава се с кризата. Аз обаче смятам, че всеки, който работи, може да отдели от печалбата си за обществен ангажимент, било за спорт, за пенсионерските клубове, църквата, инфраструктурата. Най-лесно е да кажеш, че подобни неща не те интересуват и да се измъкнеш. За да подкрепяш спорта трябва да имаш желание, мотивация и сърце.
Тази година вдигахте високо летвата в колективните спортове. Направихте сериозна селекция, целите също са високи...
Смятам, че тази година налучкахме пътя. На този етап треньорските екипи се справят, селекцията е добра. Поради тази причина някак си естествено се очакват резултати. Футболният отбор се представя отлично. Аз нямам спомен за два месеца и половина да е имало 11 победи, в това число над ЦСКА и Левски за купата на България. Затова апетитът идва с яденето и все пак влизането в елита не е поставено като цел на всяка цена. Резултатите обаче не са случайни. Силите в групата са изравнени, но се забелязва, че в дъното на таблицата са отборите на Черноморец /Бургас/ и Спартак /Варна/ - тимове от богати градове.
В същото време Монтана е единственият град, който в последните 20-25 г. не е пропуснал участие със своя формация в женското баскетболно първенство, докато отборите на Кремиковци, Славия, Миньор /Перник/ отдавна ги няма. През миналия сезон взехме купата на България. Селекцията в БК Монтана не е лоша и ще чакаме по-добри резултати в настоящото първенство. Отборите са по-малко, но с изравнени възможности. Монтана има цели и амбиции за два финала – в турнира за купата и в шампионата.
В многогодишната история волейболът в града ни е запазена марка. В последните 2 г. Монтана постигна четвърти места, което е рекордно класиране. Сега имаме млад и амбициозен треньорски състав с добра селекция. Чакаме резултати. Много е тежко с три колективни спорта. Още по-тежко е, когато очакванията са високи. Хората, които желаят да подкрепят и помагат финансово на клубовете, не са от Монтана.
При това положение и поставените високи цели ще стигне ли финансирането?
Надявам се да издържим. Това е непрекъсната грижа през последните години. Искам да подчертая обаче, че дори когато сме имали проблеми, спортът в Монтана не е зависел от никакви криминални структури, от хора, занимаващи се с черно тото, от неща, които в днешно време са изключително неприятни. Аз бих се радвал, ако има сериозни хора, които желаят да подкрепят отборите, а не такива, опитващи се да извлекат дивиденти. За съжаление обаче не виждам в момента спонсори в Монтана. Затова ще стискам зъби и ще продължа да се справям, както досега, отколкото да оставя клубовете в ръцете на хора със съмнителни претенции, неясен бизнес и с много противоречива обич към спорта.
Oще по темата:
>> Един кмет на 55 г., между управлението и спорта
