Безспорен факт е, че кметът на Монтана Златко Живков е сред най-спортните управници в България. Малцина са градоначалниците, полагащи ежедневно грижи за състезателите, носещи слава и престиж на съответното населено място. Това при Живков не е случайно. Неговият характер е кален от спорта.
Футболната кариера на монтанския кмет започва в Ботев /Вр/ през 1976 г. Във Враца той изкарва 3 г. в период, когато тимът записва класиране на 5 място в „А” група.
„Школата на Ботев бе невероятна, а на стадиона идваха десетки хиляди души. Врачанският отбор през 70-те години бе изключителен фактор в шампионатите на България. Имах шанса да съм юноша от едно много силно поколение”, спомня си Златко Живков. Спортният му път го отвежда за 2 г. в Етър. Във Велико Търново той е капитан на дублиращия отбор, тъй като редовно обучаващите се студенти нямат право да участват в представителните формации. Бъдещият кмет на Монтана играе с представители на поколението, донесло малко по-късно титлата на Етър. В поредица от срещи Живков извежда с капитанската лента Красимир Балъков, Трифон Иванов, Георги Георгиев, Николай Арнаудов, Цанко Цветанов и др.
„Тези години бяха изключително важни за мен, накараха ме да погледна спорта от другата страна, да осъзная, че именно той изгражда качества като воля и работоспособност. Единоборствата в спорта ме научиха да не се препъвам в живота, да не клякам пред когото и да е, за каквото и да е. Характерът ми, за чието изграждане голяма заслуга има спортът, много ми помага в момента, когато трябва се изправя в някаква битка или да реша определен проблем без да хленча. Това е нещо, което се възпитава, освен че малко или много е заложено по рождение в човек”, споделя Златко Живков.
По различни причини той прекратява футболната си кариера, но се развива в науката. Става отличник на историческия факултет във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Не забравя обаче спора, защото „той се отблагодарява на тези, които дават нещо от себе си”. Градоначалникът се шегува, че животът му го връща – да се грижи сега за всички млади хора. Приема обаче спокойно знака на съдбата.
„Чувал съм мои колеги да казват, че спортът им е последна грижа. Човек, който представлява може би най-важната институция за българите, каквато е местната власт, няма право да изрича подобни думи. За един кмет спортът може да бъде само поредна грижа, без значение как я степенува. Дори грижата за гробищните паркове не бива да е последна, а трябва да е поредна. Животът рано или късно показва кой е бил прав. За мен подкрепата за спорта не представлява нахалост хвърлени усилия, защото няма други места в Монтана, където да ходят толкова много хора, колкото се събират на стадиона и в залите. Няма други места, където можеш да видиш рамо до рамо малки и големи. Няма други места, които непрескъснато да са арена на срещи от различни първенства. Спортът е велик, но за него трябва да имаш сърце и като мъж се изкушавам да кажа - какво още е нужно да притежаваш, за да издържаш и преодоляваш трудностите”, коментира кметът на Монтана. Не е случаен фактът, че управляваният от него град е в Топ 5 на България в колективните спортове. Трудно някой би оборил управника, че на друго място на състезателите се предлагат по-добри условия, отколкото в града на Огоста.
„Монтана по големина е на 23 място в България, но като поведение, политика, работа и подкрепа към спорта е в петицата, заедно с градове, които са два, три, четири и дори пет пъти по-големи като възможности и потенциал. Затова си мисля, че не всичко опира само до парите. Трябва да виждаш нещата напред. Има много хора, които гледат, но не виждат. Аз правя разлика между двете неща. Приел съм помощта за спорта като ангажимент, извън всички други, които имам. Не ми дава сърце да се откажа. Знам каква мизерия наследих. Помня обезверените погледи, на хората, които заварих, невярващи, че нещо може да се промени. Пътят отдолу нагоре ми е познат. Имах възможност да го извървя няколко пъти – като началник на регионалния инспекторат по образование и по-късно като кмет. В мизерията на 1999 г. знам в какво състояние заварих Монтана. Ситуацията бе изключително тежка, а картините – нелицеприятни. Имам изключително силна и услужлива памет и не забравям. В същото време виждам очакванията в погледите на младите хора, които в този глобализиран свят имат желание да използват спорта, за да се развиват. Това ми дава сили да се боря”, не крие Златко Живков.
Още по темата:
>> Златко Живков: Парите са важни, но без сърце не става
