На 10 ноември 1989 г. първият човек в държавата сдава поста. На заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да се оттегли след 35-годишно управление. 25 години по-късно, на 10 ноември 2014 г. се срещнахме с журналиста от Враца Борис Врачовски. Той може би е единственият човек, който Тодор Живков е чакал и един от фотографите, успели да заснемат опита за покушение срещу него. Врачовски продава стари вещи в скромно магазинче в града под Околчица. На вратата му висят ръждив сърп и чук – единственото нещо, напомнящо за онова време. Има и четирилистна детелина за късмет.
„Една от най-незабравимите ми срещи с другаря беше в Бяла Слатина. Трябваше да се открива бюст-паметник на Цола Драгойчева и културния дом в града“, спомня си Врачовски.
Всичко минало по мед и масло. Тържествената церемония приключила. По протокол Живков трябвало да даде изявление в централния ресторант на града, но без външни лица. Оказало се, че няма магнетофон, с който да го запишат. Шефката на отдела „Пропаганда и агитация“ веднага се свързала с Врачовски, който отразявал събитието в Бяла Слатина.
„Имах 2 магнетофона в „Трабанта“. Ескортираха ме с милиция до колата, за да го взема и да запиша. През това време на няколко пъти другарят Живков е питал защо се бавим и защо не почваме. Обяснили са му, че ме чакат мен, за да го записвам“, спомня си с усмивка Врачовски. Той допълва, че връщайки се в залата му отговорил шеговито в него стил - „Другарю, да започваме“.
Другата случка, останала в съзнанието на журналиста е опита за покушение, който той заснема през 1980 г. във Враца.
„Беше нещо страшно. Снимах, защото така бяхме инструктирани. Всичко подобно се документираше, а после предаваше на Държавна сигурност. Знаех, че ще ме потърсят“, разказва журналистът.
Малко след като направил кадъра на живота си, Врачовски е посетен лично от шефа на ДС във Враца и хора от службата. Прибрали лентата и случаят бил приключен. Сред обществото били разпространени само протоколни снимки, а за покушение и дума не ставало. След комунизма Борис Врачовски е правил опит да прибере лентата си, но ударил на камък.
„Обадиха ми се един ден по телефона неизвестни лица и ми казаха, че е в мой интерес да спра да я търся“, спомня си Врачовски.
