В навечерието на професионалния празник на българската полиция – 8 ноември се срещаме с 3 униформени дами, отдадени на професията си. Всяка от тях има своята история. Тежестта на полицейската униформа не им пречи. Носят я с гордост и удовлетворение от това, което са постигнали. Всяка от тях е имала трудности в живота. Мечтата им е била да помагат на хората и днес са я сбъднали.
Лилия: Спасих жена, която искаше да сложи край на живота си
Лилия Благоева е на 35 години. Тя е старши полицай в районното управление във Враца. Постъпила е в системата на МВР преди 7 години. Преди това е била учител. Винаги е харесвала работата си, но мечтата й е била да помага на по-голям кръг от хора, затова избира и настоящата си професия.
„С течение на времето осъзнах, че това е нещото, което искам да работя. Вече няколко години съм в системата на МВР и никога не съм съжалявала. Всеки ден се случва нещо, което ме кара да продължа напред“, разказва тя.
Работата никога не е пречила на личния й живот. Споделя, че успява да намери време и за близките си. Още в началото, когато става полицай тя се сблъсква със ситуация, която и до ден днешен е в съзнанието й.
„Помогнах на жена, която искаше да се самоубие. Аз бях човекът, който я спаси. Вечерта, когато се прибрах вкъщи осъзнах, че съм спасила един живот, че съм помогнала на човек да преодолее нещастието, което го е било стигнало“, спомня си Лилия.
Днес тя е доволна, че всеки ден сбъдва мечтата си да помага на хората. С радост споделя, че никога не се е чувствала обидена или унижена. Гордее се с колегите си и ръководството на полицията.
„Радвам се, че когато се срещнем обикновеният човек не прави разлика в това, че пред себе си вижда жена в униформа. Отнасят се с респект към нас“, разказва Лилия. Старшият полицай пожелава на всички момичета, които имат желание да постъпят в системата на МВР да го направят, да следват мечтите си, да бъдат искрени и честни към хората.
Румяна: Знаех, че един ден ще бъда полицай
Румяна Иванова е на 37 години. Работи като полицейски инспектор в участъка „Дъбника“ във Враца. Преди 5 години постъпва в системата на МВР. Преди това е работила дълги години в чужбина. Връщайки се в България е решена, че е крайно време да сбъдне целта на живота си – да стане полицай и да помага на хората.
„Мечтата ми беше такава. Винаги знаех, че един ден ще стана полицай. Първата година се явих на конкурс, но не ме приеха. Не се отказах, а продължих да се боря“, спомня си Румяна.
Днес тя е доволна от себе си. Радостна от това, че не се е отказала и е продължила напред. Това е съвета й и към останалите жени.
„Трябва да бъдат упорити и да следват целите си. Аз самата се определям като силна и борбена жена. Имала съм много трудности в живота си и не мисля, че има нещо, което би могло да ме спре или откаже, стига да го поискам. Така беше и с работата ми в системата на МВР“, категорична е Румяна Иванова.
Тя е майка на момче, което е в IX клас. Синът й също има мечта. Един ден да постъпи в системата на МВР, както майка си. В нейно лице среща подкрепа и опора. Както колежките си и тя не прави разлика между мъжете и жените в униформа.
„Щом съм дошла на даденото местопроизшествие, имам дълг да свърша работата си. Никога не са ни разделяли задачите заради това, че сме жени, да работим по-леките неща. И така трябва да бъде. Удовлетворена съм и от това, че обикновеният човек не прави разлика“, споделя още полицейският инспектор.
Днес тя празнува рождения си ден. На следващия ден пък е професионалният й празник. Споделя, че и през двата дни, щастието за нея е равностойно. Гордее се, че може да помага на хората.
„За бабата на село и една кокошка е всичко“, категорична е Румяна.
Наталия: Малко дете, на което помогнахме ме разпозна и поздрави на улицата
Наталия Василева е полицейски инспектор в участъка „Дъбника“ във Враца. Тя е на 29 години. С полицейската униформа е вече втора година. Преди това е работила в администрацията на МВР. Още от дете иска да бъде полицай. Днес е горда, че е сбъднала мечтата си.
„Това беше и причината да започна да уча противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Предстои ми да защитя и дипломната си работа“, разказва Наталия.
Преди да постъпи на работа в полицията е работила като продавач в супермаркет, магазин за дрехи, барман. За себе си разказва, че всеки път отива с желание на работа. Заредена е със сили да посрещне предизвикателствата на новия ден.
„Не мисля, че трябва да се прави разлика между жените и мъжете полицаи. Може да сме нежния пол, но смея да твърдя, че има и моменти, в които се справяме по-добре“, разказва полицейският инспектор.
Чувства се добре тогава, когато резултатът е положителен.
„Без значение дали сме помогнали на хора, когато някой друг им е причинил зло или, когато те самите са се опитали да си причинят нещо такова, всичко това ни носи удовлетвореност“, споделя Наталия.
Освен, че сбъдва мечтата си, постъпвайки в системата на МВР, тя среща и любовта на работното си място. Фактът, че човекът до нея също е полицай й помага, защото среща разбиране от негова страна.
„Много са моментите, които те карат да се замислиш и да бъдеш щастлив затова, че си предотвратил нещо, да правиш всичко възможно да продължиш напред“, категорична е Наталия.
Не винаги хората я разпознават, когато е в униформа. Ярък спомен в съзнанието й остава случка, когато хлапе, на което са помогнали с колегите си, я разпознава в магазина.
„Бях в един супермаркет. На опашката пред мен имаше дете, на което бяхме помогнали преди 2 месеца. То се обърна и ми каза „Ти не беше ли полицайката“. Стана ми мило и много се зарадвах“, спомня си Наталия.
На момичетата, които мечтаят един ден да сложат униформата пожелава да не се отказват никога и да следват мечтите си.
