Нели Борчева е директор на СОУ „Козма Тричков” във Враца от 1992 г. Завършила е руска филология. Голяма част от 33-годишния й трудов стаж е преминал начело на учебното заведение, но през всичките години не е изоставяла и специалността си.
Милена Николова
В края на октомври организирахте тържество за празника на училището. Традиционно учениците участват в най-различни изяви. Все по-талантливи ли стават децата или напротив?
Децата от нашето училище са и талантливи и креативни. На сцената излязоха ученици, които се представиха като музикален клас. Бяха подготвили съпровод на инструменти, изработени от тях. Имаше бутилки пълни със зрънца и топчета, капаци на тенджери и други оригинални решения. Получи се много добре. Това показва, че когато на децата им е зададена задача, правилно намират интересното и забавно решение. Нашите ученици са изпълнени със самочувствие и желание за изява. Когато правихме конкурс за химн на училището имаше толкова много желаещи, които не се притесняваха, че не са добри певци. Децата са със самочувствие и са мотивирани.
Всяка година на 1 ноември се сещаме за хората, които са допринесли много за нашата култура и образование. Може ли да се каже, че врачанският учител е будител?
Разбира се, че е будител и винаги е бил. Учителят е човекът, който поема детето от родителя и развива онова, което семейството е заложило у него. По-нататък само развива, надгражда, показва и извежда положителните му качества. Когато се съчетаят правилно заложените неща в семейството и вече показаните в училище, нещата могат да се случат. Много е важна и обратната връзка между семейството и училището. Колкото по-добре ние си вършим работата, толкова кръгът е по-пълен и има резултат.
Голяма част от родителите обаче искат да прехвърлят отговорността за децата си върху училището. Това наблюдава ли се при врачанските ученици?
Училището няма как да изземе функциите на семейството. Родителите казват, че са прекалено заети, обаче с какво. Дори да са прекалено заети с работа, то това не би било пречка да дойдат в училището за среща. Няма работодател, който да не прояви разбиране и да не освободи подчинения си, за да дойде при нас. Правила съм си експерименти да звъня на директори и президенти на компании, когато родителите се извиняват, че не ги пускат и винаги съм срещала разбиране. Затова не бих казала, че те са прекалено ангажирани. Би трябвало да говорим за липсата на родителски контрол. Колкото са по-малки децата, толкова контролът е по-голям, по-силна е връзката между родителите и училището. Това се наблюдава най-често в началния курс и в най-добрия случай до V – VІ клас. След това тази връзка я няма. Семейството решава, че има достатъчно голямо доверие на детето си и не допуска изкривяване на истината. Родителите са убедени, че с тях се споделя всичко, но дали това е така?!
Защо някои родители са негативно настроени към образователната система?
Сигурно имат основание да бъдат недоволни. Но системата е такава, каквато ние сме си я направили. Добра или лоша, тя е такава. На този етап така са случват нещата. Законът за народната просвета е приет още през 1991 г. Още от тогава е разписано, че трябва да се полагат държавни зрелостни изпити. До 2007 г. никой не намери смелостта да започнат. От няколко години ги провеждаме и виждаме, че няма нищо страшно, а имаше много недоволства. Въпреки това, щом е разписано в закона, ще го изпълняваме. Ще дойде и нов, по-добър надявам се закон, който също ще изпълняваме. Лошото е, че се страхуваме да правим реформата и промяната, която ще е по-добра.
Може ли да се каже, че учениците са една крачка пред учителите?
Не, не бих казала. Има любопитни деца, които имат интереси в една или друго област и учителите трябва да работят с тях, и да провокират развитието им. Иначе ще си седим в затворената рамка. Ролята на учителя е да провокира мисленето на ученика, неговата креативност, да го изведе от онова статично летаргично състояние, да се удовлетворява с добри оценки. Тук стои на дневен ред и въпросът за оценяването на учениците. Ако успеем да пречупим мисленето, нещата ще си дойдат на мястото. В последно време се говори за така наречения проектен метод за работа в екип. Тогава как ще оценяваме децата? Трябва да разчупим стандарта, да излезем от клишето, от онзи задължителен минимум на брой оценки и ако правилно сме задали критериите за изготвяне на проекта, много лесно ще си дойде и оценката. В екипа има определени роли, трябва да го има конкурентния принцип. При него лидерът ще изпъкне. Ще се покаже и онзи, който се е скрил зад по-активния и ако общата оценка на това задание не бъде добра, тя ще бъде намалена, защото еди кой си член на екипа не си е свършил работата. Така, както се случва и в живота.
Как ще опишете днешния ученик?
Днешният ученик е дете със слушалки на ушите, телефон в ръцете и една книжка, която стои редом с технологиите. Много ми е приятно, когато видя деца да носят книги. Имат интерес към различни съвременни автори, в което няма нищо лошо. Ние сме длъжни така да направим, че и произведенията и учебното съдържание да са разбираеми за учениците.
Това, че децата стават все по-интерактивни дължи ли се и на проектите, в които участвате?
Разбира се, проектите допринасят много. Те дават възможност за занимание според интересите на децата извън учебната среда. Подобряват техните социални умения и общуването. Участието в международните разработки ни позволи да осъществяваме мобилност с учениците. Те пътуваха в чужбина, отсядаха при свои връстници, запознаха се с бита на семействата. Всичко това биха могли и да го прочетат, но така въздействието е много по-голямо и ефектът е още по-силен.
По какви проекти работите сега?
По един, който е свързан с граждански умения и екологично образование. Той е под егидата на фондация „Пайдея” и участват ученици от Враца, Димитровград и няколко европейски страни. Чакаме одобрения и по други разработки. Работим и с фондация „Екоцентрик”, изпълняваме и проекти на министерството на образованието, така че има поле за изява на учениците и ако говорим за ползата, все по-голямо място заема т.нар. неформално образование.
Как се справяте с агресията между учениците?
Науката е доказала, че човекът е агресивен. Това е заложено в природата му. Въпросът е в това, доколко съумяваме да я управляваме. Има конфликти, които прерастват в училищно насилие и ако не са овладени навреме нещата се задълбочават. Лошото е, че в борбата с агресията в училището в много случаи сме сами. Медиите и обществото заклеймяват случаите изведнъж. Кой обаче е поводът това дете да е реагирало така? А дали няма модел на агресивно поведение в семейството, дали не е пренесло в училището нещо случващо се на улицата? Много често вече конфликтите се зараждат в социалните мрежи, след това децата идват да изясняват отношенията си в училище. Трябва да се научим да общуваме, като се гледаме в очите и като си говорим.
Децата днес по-агресивни ли са?
Децата не са по-агресивни, а са по-експанзивни. Те са продукт на времето, в което живеем - изключително напрегнато и неспокойно. Тази несигурност няма как да не се отрази на децата и взаимоотношенията им. Много е важна е ролята на учителя и училището да изгражда позитивен климат. Това, което ние наричаме безопасна и здравословна училищна среда е именно децата да се чувстват добре и да са спокойни.
Имате ли наблюдения как се реализират вашите ученици?
Учениците се обучават в профил „Технологичен” в направления „Предприемачество и бизнес“, „Туризъм“ и „Информационни технологии“ с интензивно изучаване на английски език. Добре се реализират и половината от тях, продължават във висши училища в специалности, които са близки да профила.
С кои известни имена може да се похвалите?
Доста известен е Тошко Димитров-Мечкарски, който е асистент и преподавател в НАТФИЗ. Наша ученичка е била и Десислава Димитрова, която е член на комисията по регулиране на съобщенията. Има и наши деца, които са на ръководни позиции в една от електроразпределителните компании. Гордеем се и с ученици, които са на ръководни позиции в МВР, медиите, системата на НАП. Доста от нашите възпитаници са създали и свой бизнес с началните си умения от тук или са развили този на родителите си.
Има ли млади учители, които искат да упражняват тази професия?
Да, има. От тази есен при нас има двама млади учители и тенденцията е към осъвременяване и подмладяване на учителския колектив. Давам си сметка, че съчетаването на професионален опит от учителите, които вече имат достатъчно педагогически стаж, с амбицията и хъса за работата у младите учители, ще доведат до още по-добри резултати.
Има ли приемственост между тях?
Училището ни е отворено за младите хора. В мое лице имат пълна подкрепа. Старая се да ги поставя в ситуация да се чувстват добре и спокойно на работното си място. Развиваме системата за наставничеството. Има учители, които им помагат. Професията се учи не само в университета, но и с практиката.
Вие на какво се учите?
Уча се и от учениците, и от колегите си. В общуването с тях. Опитвам се да следя съвременните тенденции в системата на образованието и управлението на училището. Опитвам се да поддържам нивото си по моя предмет руска филология и работя в областта на руския език. Той и сега се изучава като втори чужд. Миналата година правихме театър на руски. Учениците представиха спектакъл по Пушкин. Това беше нещо, което до този момент във Враца не се е случвало. Беше истинско предизвикателство и за мен, и за г-жа Банева по музика. Оказа се, че е много интересно и приятно. Учениците се видяха в друга светлина и направихме нещо много добро. Имаме планове и за тази година.
Към какво се стремите?
Да имаме здраве и сили да завършим успешно учебната година. Да няма сътресения по причини, които не зависят от нас, като отопление, например. Иначе много ми се ще да задържим високите резултати, които постигнахме на външното оценяваме. Випускът от VII до XII клас е много добър и смятам, че и сега ще се представи добре.
