Известният врачански музовир Цветан Дочев-дедо Скръц издаде нова книга-„101 вица преразказани от дедо Скръц на автентичен врачански“. На самато корица на книгата е написано, че това са „блажни вицове“ и е за читатели „+18“, заради сексуалният подтекст на вицовете.
Официалното представяне на книгата ще е на 6 ноември в София на международната изложба.
Освен, че ще представи книгата си Дедо Скръц ще покаже и известните си кулинарни умения като ще пригатви „Чорбица съвестица“ от есенни зеленчуци, „Врачанска манджица с тиква, сирене и яйца“ и „Баш Врачанска ютика“ с печени чушки и разни северозападни благини. К
За книгата си колоритния врачанин казва:"Реших да събера тези вицове, защото разказани на местен говор са по - колоритни. Да вземем народна приказка или мъдрости. На литературен език звучат добре, ала на автентичен говор-още по-добре. Има едни тънки нюанси, които внасят скрити неща, които ако уловиш, ставаш по-богат. По същество вицовете са най-използвания фолклор-денонощнои навсякъде, по всякакви поводи.А пък вицове на врачански-никой не го е правил. А това е голяма мина и аз направих първата копка. Някога учих за дефектоскопист в София. През междучасията си разказвахме вицове. Аз ги разказвах на чист врачански. Въпреки, че повечето от вицовете ги знаеха и преподавателите и колегите, всички се захласваха. Особенно преподавателите от София Шпагин и Ангелов.
Преди няколко месеца писателят - хуморист Щинков, от Кърджали ми каза, че в нашият народен говор има много хумор и чар, в сравнение с другите. Е, това ме окуражи." Хумористът споделя, че когато преди няколко години е бил в Габрово на фестивала "Благолаж", председателя на журито го подканил да "облажи" вицовете за да са по-интересни. "Няма фолклор без сексуални закачки. Няма народ без фолклор. А вицът-афоризмът е най-голямата част от фолклора, като цяло. И най достъпен."-казва още Дедо Скръц. Той цитира негов приятел, който казал следното:"Тоя който мрази блажния фолклор и се разграничава от него, требва да се прегледа у борчетата /Психодиспънсера във Враца/". На корицата на книгата има и предупреждение, че тя не е за "духовни вегани".
Ето и един от вицовете в книгата.
НИЕ У ВРАЦА МУ ВИКАМЕ…
Един от Враца го пратиле у Индия – награда нек`ва. Водиле го с групата, дек ( къде ) ли не. ЗавЕле ги, да им покажат на живо пози от Кама Сутра.
Гидо им заобяснявал:
- Те тая поза е Брамапутра тинтириминтири. Тая пък – Брамапутра Татра- татра…
Врачанино го прекъснал и го потупал по рамото:
- Ей, мой човек, вие къ сакате И викайте. Ма ние у Враца И викаме – трътешким, да го онода.
П.С. КоИ са тия, бе?! Та они да ни каат ( кажат ) кой да кара влако. Демек, къ да викаме на мандръсаньето ( любенето ).
Като посвещение в началото на книгата Дедо Скръц е написал: Посвещавам на Врачанино, като част от Великия Северозапад-БГ.
