Младата врачанка Радина Лихарска си спомня за Враца с носталгия. 22-годишното момиче учи молекулярна микробиология в Кралския университет на Абърдийн във Великобритания. Радина е родена в града под Околчица и е живяла в него 15 години. Още като малка се е откроявала със знанията си. Обича да пише есета и разкази, да рисува. Участвала е в много вокални групи в детството си. Изкуствата й се отдават със същата лекота като точните науки, а те винаги са били лесна задача за нея.
Радина е завършила паралелка със засилено обучение на френски език в НУ „Иванчо Младенов“, а след това и в СОУ „Козма Тричков“. Високият й бал по време на приема след 7 клас й предоставил възможност да избере между всички паралелки във Врачанско. Тя предпочела ПМГ „Акад. Иван Ценов“. Семейството й се преместило след няколко години в София, където завършила средното си образование. Привързана към родния си град и предишните си съученици, Радина се върнала и празнувала бала си и с врачанския клас.
„Много обичам Враца. Израснах тук и най-щастливите ми и топли спомени са свързани с града. Щом ми стане мъчно за вкъщи, никога не си мисля за София, а за нашия Балкан, мястото, където отраснах, дори и за разнебитените улици, и това ме топли. Често си мисля за Враца и ми се иска да съм повече време в града. За мен тя е изключително красив град, най-хубавият в България“, споделя врачанката, която сега овладява молекулярната биология.
Когато дошъл моментът да обмисли къде да продължи обучението си, чуждестранните университети изглеждали като най-добрата алтернатива за момичето с многото таланти. Избрала Абърдийн, университет с доказана репутация. Основният кампус се намира в King`s College, където оригиналните сгради все още се използват редом с по-новите, построени в модернистичен стил. Университетът провежда научни разработки от международно значение в сферата на медицината, управлението на околната среда, биологичните науки. Молекулярната микробиология е първата специалност, която изисква повече труд в живота на Радина. Въпреки това в Абърдийн тя води ярък социален живот – включва с в различни извънкласни дейности, както и в групи по интереси. В университета учат младежи от целия свят.
„Какво ме накара да мечтая за Великобритания? Вероятно историята й. Легендата за Артур и рицарите от Кръглата маса се е запечатала в съзнанието ми и предполагах, че хората тук наистина са рицари с добри сърца. С годините към тази детска представа се прибавяха и други фактори. Разбрах, че нашето образование е с доста остарели основи, видях че материалът се преподава по-скоро да се отбие номерът, а не, за да ни научат на нещо. Последните 3 години от образованието си прекарах в София и мнението ми за университетите зад граница се промени. За мое огромно щастие се оказа, че образованието в чужбина не е само за децата на по-заможните. Оказа се и че едно съвсем обикновено семейство може да си го позволи. И така, се озовах тук“, обяснява Радина. Тя разказва, че хората във Великобритания са изключително позитивни и приятни.
„Разходките из града много ме зареждат, защото непознати ми се усмихват по улиците, заговарят се по магазините и правят деня си слънчев, въпреки надвисналите облаци. Въпросът за отношението към българите е доста противоречив. От личен опит мога да кажа, че хората като цяло са заинтригувани, когато им кажа, че съм от България. Любопитни са да разберат какво ме е накарало да напусна родината си. Изненадах се, че почти 90% от тукашните, с които се заговарям, не само знаят къде е България, но и са я посещавали. Много ентусиазирано говорят за морските и планинските ни курорти, за хубавото ни вино и красивите жени. Често срещам топло отношение към произхода си. На по-високо ниво нещата са по-различни. Не мога да кажа, че ни гледат с презрение, но понякога можем да срещнем известни трудности заради този факт“, казва врачанката. Според нея неприятният имидж на българите в държавата е създаден от медиите. Казва, че младежи, които вече имат приятели българи, са идвали у нас и гледат на народа ни позитивно. По-възрастните обаче съдят от медиите, които не представят българите в най-добрата им светлина. Въпреки това Радина иска да намери реализацията си там. Кандидатствала е за разрешителното за работа, което на разговорен език се нарича „жълта книжка“ в Англия.
„Обичам родината си, но изобщо не харесвам държавата. Съмнявам се, че ако се върна, бих намерила работа по специалността си, а дори и да намеря, тя вероятно ще е мизерно платена. Искам да изградя успешна кариера, за да мога да поддържам семейството си и да не се притеснявам как ще отгледам децата си“, признава Радина.
Снимки: личен архив
