Врачанинът Димитър Иванов, който е на 24 години, намира време за няколко разнообразни хобита. Наш екип се срещна с него на сладка раздумка.
Димитър е
завършил тази година здравни грижи
във врачанския филиал на медицинския университет в София „Проф. д-р Иван Митев“.
„Искам да благодаря на проф. Маринова и на целия преподавателски екип, който ни научи как да сме хуманни и ни предаде най-ценните уроци“, споделя Димитър. Той излиза от висшето учебно заведение като бакалавър, но планира да продължи образованието си. Иска да специализира ортопедия.
Младият мъж от 3 години
пее в представителния хор на врачанската митрополия.
Разказва, че църковната музика приобщава духовно много хора.
„Тя носи спокойствие и равновесие“, казва Димитър. Той обяснява, че самата музика е много различна и притегателна. В свободното си време, ако изобщо му остава такова, той слуша всякакви стилове. За него е важна стойността на песните, а не на клишетата.
Димитър е поет.
Обожава да пише стихове, повече от които са любовна лирика. Скоро ще е готов и с първата си стихосбирка. Работното й заглавие е „Неизживяна вечност“. Димитър вече е избрал и редактор. Това ще е Виолета Димова, която ще оформи и графично изданието.
Врачанинът е и любител на местната кухня.
Усъвършенства умения си в готварството непрекъснато. За свои специалитети сочи гювечетата. Паралелно с любовните стихове, Димитър мисли да издаде и готварска книга. Тя обаче няма да съдържа обикновенни рецепти, а ще са плод на собствените му експерименти.
„Съветите ще са поднесени в стила на типичния врачански хумор, защото все пак готварството е забавление“, споделя Димитър.
От 9 години
той е и доброволец
в червенокръстката организация в града. Част е от екипите за работа при бедствия, аварии и катастрофи (ДЕРБАК), които подпомагат дейността на БЧК за ограничаване и ликвидиране на последиците от подобни кризисни ситуации. Те съдействат и на гражданска защита и пожарната. Обучени са да реагират и да оказват алпийска, първа долекарска, психологическа помощ и водно спасяване. Като доброволец, Димитър се озова в Мизия няколко дни след потопа. Помага с дни наред на пострадалите.
Посланието на 24-годишния врачанин към всички е да бъдат добри. „Нека хората вярват в себе си и да помагат на другите с каквото могат. Само така ще успеят“, казва Митко.
