В началото на август откриха най-важния сезон за авджийте – ловния. Стотици врачани вдигнаха наздравици и си пожелаха наслука. Ловната дружинка в Челопек, обаче освен с много уцелени пернати се хвали и с най-точното попадение на млада дама.
28-годишната Миглена Якова е от Враца, омъжена, майка на дъщеричка. Занимава се с управление на проекти, член е на женския ловен клуб в България - „Бендида“. Ловува от 2012 г., но от 2 години е запалена авджийка.Въпреки че отскоро вдига мерник срещу дивеч, Миглена е отстреляла 15 пъдпъдъка само за месец.
Още с откриването на новия ловен сезон за пернат дивеч врачанката е нарамила пушката. С изгрева тръгва по полето заедно със съпруга си и най-верния им приятел – кучето Габриела. Разказа, че майчинството, домакинството, женската суета и ловът могат да се съчетават перфектно.
„Дъщеричката ми Теди е на година и девет месеца и мисълта за нея и за лова винаги са вървели ръка за ръка“, споделя Миглена.
Идеята да стане ловец се е родила през 2011 година, когато с мъжа си са спечелили от ловен портал малко кученце курцхаар. Започнали да го обучават и да го водят на тренировки. Тогава тя усетила тръпката и адреналина от преследването на улов и решила да се запише на курсове.
Упоритостта й помогнала лесно да се организира и да стане една от отличничките в групата. На тренировките по стрелба показвала добри резултати и се запалила още повече.
„След като изстрелях и втората кутия патрони и си тръгнах, разбрах и най-хубавата новина, че освен ловджийка, ще ставам и майка“, спомня си Миглена.
„Изкарах изпита си успешно, но когато откриха сезона, престанах да излизам с момчетата, защото вече бях в напреднала бременност. Габи беше обучена перфектно и двамата с мъжа ми не пропускаха да ловуват“, допълни тя.
Веднага щом хлапето на младото семейство проходило и с охота оставало на грижите на бабите, Миглена започнала подготовката за ловната си екипировка. Тя предпочита сезона за пернати, а този за прасета според нея по-приляга на големите момчета.
„Ловът на пъдпъдъци е много забавен, а най-запленяващото е разходката сред природата в полето, където си наред с приятели“.
Тя е единствената жена в дружинката и не намира никаква разлика между нея и мъжете.
„Жените ловци са много по-дисциплинирани. Когато трябва нещо да се изпълнява, те стриктно го спазват - както за стрелбата, за облеклото, така и за абсолютно всичко“, коментира врачанката.
Според нея има жени с много точен мерник, но това не е правило. Понякога уловът им е по-добър, защото са по-прецизни и винаги искат да изпипват нещата. Често обаче прибързват и пропускат дивеча.
Признава, че все още няма голям трофей. На последното състезание за ловци „Свети Хуберт” е улучила един фазан и от него пази само гилзата. „Най-важното нещо на полето е добрата подготовка, кучето и пушката. Все още нямам собствено оръжие, но ще инвестирам в скъпа пушка“, разказва Миглена. Допълва, че както всеки уважаващ себе си ловец, ще избере скъп и удобен модел, а като дама ще си вземе маркова пушка.
Въпреки че са напълно равни на полето с ловуващите мъже, дамите не забравят и дозата суета. На полето обаче има място само за чантичката за пъдпъдъци, телефонът и пакетче мокри кърпи. Жените ловци не са суетни, но се стараят да изглеждат добре и когато нямат конкуренция. Дрехите на Миглена са специално ушити за нея и са по модел на женския ловен клуб.
