Историята на Кехлибарената стая от Санкт Петербург, превърнала се в международна мистерия, продължава да озадачава историци, политици, дипломати и следователи из цяла Европа. Какво е станало с прочутия шедьовър, чиято цена е най-малко 300 милиона долара? Немците или руснаците са виновни за неговото изчезване? Дали не е продаден на части, или пък все още е скрит в хитлеристките бункери? Това са само малка част от въпросите, чиито отговори изследователите търсят почти седем десетилетия.
Стаята е една от най-големите творби от скъпоценности, създавани някога. Тонове (буквално) висококачествен кехлибар, обсипан с диаманти, смарагди, нефрит, оникс и рубини, украсявали стените на стаята в летния дворец на Екатерина Велика в Русия.
Тя е подарена на руския цар Петър Велики от Фридрих Втори – Пруски през 1716 година
Подаръкът е наистина царски, дори по тогавашните стандарти на европейските кралски дворове – почти половин тон най-фин кехлибар, който е 10 пъти по-скъп от златото. Изработена е 15 години по-рано за бащата на Фридрих – Фридрих Първи – от майстори в германското балтийско пристанище Кьонигсберг (днешен Калининград). Тя е триумф на бароковата екстравагантност. Почти 150 години по-късно Екатерина Велика нарежда стаята да бъде сглобена заедно с четири безценни мозайки от Флоренция в нейния Зимен дворец в Царское село – на няколко километра южно от Санкт Петербург. Редки посетители описват как пламъците на 550 свещи карали меките тонове на кехлибара да изглеждат пламтящи и танцуващи. Според мнозина стаята била Осмото чудо на света. Панелите са с площ от 89 кв. метра, сред които се разполагат множество огледала и златни орнаменти. Интериорът се допълва от мраморна флорентинска мозайка и луксозни мебели. Залата става любимо място за приеми на руските владетели.
След още 8 десетилетия германската нацистка армия завзема Санкт Петербург, а шедьовърът е включен в съставен лично от Хитлер списък на произведения на изкуството, които трябва да бъдат ограбени и откарани в Германия.
Въпреки че в началото на Втората световна война ценностите от Екатерининския дворец са евакуирани, Кехлибарената стая прави изключение заради своята чупливост. Служители опаковали панелите с хартия, марли и вата с надеждата, че хитлеристите няма да видят съкровището. Те обаче не само го открили, но и демонтирали. Пренесли го в една от залите на Кьонигсбергския замък, в едноименния град в пределите на Източна Прусия. През 1941 г. Кехлибарената стая е открита в крепостта на Кьонигсберг като трофей от завоюването на Русия.
Как може да изчезне цяла стая, пълна със злато и кехлибар?
Според едни тя била натоварена на кораб и потопена от съюзниците. Според други шедьовърът очаква своя час в таен бункер някъде под града.
Още от края на войната руснаците я търсили неуморно. Няколко експедиции преровили цяла Европа, надникнали във всички подозрителни шахти, лагуни и пещери. И нищо! Напоследък някои изследователи са склонни да приемат версията, че стаята е била унищожена, а Съветите просто са скрили този факт... Отделни фрагменти от оригинала изплуват от време на време на различни места, очевидно за да поддържат интереса към тази полумистична история. Така например неочаквано се появил фрагмент от мозайка, който взел със себе си за спомен немски войник, помагал стаята да бъде подготвена за транспортиране през 1945 г.
Други изследователи предполагат, че Кехлибарената стая по-късно отново е демонтирана и занесена в подземията. Факт е, че на 9 април 1945 г., когато укреплението е овладяно от съветските войници, тя вече липсвала. Има и хипотези, че е заровена в мините в планините около чешко-полско-немската граница или е натоварена на нацистки кораб или подводница, потопена от съветски военноморски сили в Балтийско море. Други учени твърдят, че платната са разграбени от хитлеристите преди краха на Третия райх, а по-едрите елементи са скрити в някой таен бункер.
Има твърдения, че е била унищожена при пожар в Кьонигсберг. При внимателно претърсване на руините от крепостта обаче не била намерена и следа. Три от четирите мозайки, поръчани от Екатерина Велика във Флоренция, са открити опушени от пожара, но от останалата част от Кехлибарената стая нямало и помен. Дори железните куки за свързване на кехлибарените панели били изчезнали безследно. А както знаем – желязото не гори...
Съществуват толкова теории, колкото и въпроси. Според една от тях, предложена в наскоро публикувана книга, в крайна сметка по ирония на съдбата Кехлибарената стая наистина е изгоряла, но не в резултат на обстрела и бомбардировките, а заради слабата дисциплина на съветските войници, които подпалили крепостта и без да искат, унищожили едно от най-големите съкровища на Русия. В съвсем друга посока пък отвежда разследването на историци, които смятат, че стаята не само не е напускала страната, но дори е съвсем близо до Кьонигсберг - в замъка Вилденхоф, който се намира на 40 км от него. Жители на близките села твърдят, че малко преди края на войната забелязали как от Вилденхоф са изнасяни големи сандъци и са закопавани в земята. Доста изследователи са на мнение, че има голяма вероятност легендарната Кехлибарена стая да се намира отвъд Океана и да се продава периодично на малки части, за да не предизвиква интереса на властите.
Руското правителство обаче продължава да не приема тезата, че стаята е била унищожена, отхвърля непоколебимо това твърдение
Затова и в края на 70-те години на миналия век Съветът на министрите на СССР се разпорежда Кехлибарената стая да бъде направена отново. Над 40 специалисти, ръководени от майсторите Александър Журавльов и Борис Огдалов, работят по проекта в продължение на 23 години. Пресъздаването на легендата струва $11,5 млн., по-голямата част от които идват от държавния бюджет. Използвани са 80 тона кехлибар, докаран от находища в Калининградския район, където се намират 95 процента от световните запаси на камъка. Руското копие на шедьовъра е официално открито на 31 май 2003 г. по случай 300-годишнината на Санкт Петербург, когато Путин е домакин на 40 държавни и световни ръководители в Санкт Петербург. Екипи от реставратори, каменоделци и бижутери са се трудили повече от 20 години, за да пресъздадат величието на гордостта на Екатерина Велика. Използвайки стари снимки и отломки от кехлибар, останали след германските войници, те са се опитали да повторят изработката на кехлибарените панели, тяхното оцветяване, както и цялостния дизайн на стаята. В жест на помирение германската енергийна компания „Рургаз” дарява 4 млн. долара.
Дали това е последната глава на заплетената и озадачаваща история на Кехлибарената стая? Руснаците са решени да не е и на церемонията по откриването представиха списък на ценни произведения на изкуството, за които твърдят, че са били изгубени или откраднати по време на войната. Директорът на двореца в Царское село Иван Саутов заяви, че е очарован от създаденото копие на стаята, но добави: „Сигурни сме, че оригиналът не е изчезнал и ще бъде открит в резултат на правилно организирано издирване”. Така че може би предстоят нови разкрития.
Александра ИВАНОВА
