Гергана Кофарджиева е на 82 г., актриса, съпруга на големия наш режисьор Любен Гройс. Завършва ВИТИЗ през 1956 г. Тя е една от популярните актриси от близкото минало, а в творческата й биография присъстват роли на аристократки, кралици, на любящи и страдащи жени.
След почти 20-годишно слизане от сцената тя отново започва да играе в пиесата на Иван Добчев „Преди/Сега”, а после в „Портрет на една Мадона” в театрална работилница „Сфумато”. Носител е на национални награди. Тази година се отбелязват 80 г. от рождението на нейния съпруг, именития наш режисьор Любен Гройс.
- Вашият съпруг Любен Гройс, каквото и да е правил, винаги е отстоявал личната и творческата си свобода. Бил е неизчерпаем оптимист, винаги е намирал надежда за пътя напред. Ако беше жив днес, какво нямаше да му харесва в театъра и в живота?
- След толкова години за него театърът щеше да изрази промяната. Вероятно щеше да има разбиране към новото. Щеше да иска по-задълбочено да се работи в театъра по отношение на класиката, която беше неговата страст. Някога се акцентираше на смисъла и съдържанието, както и на формата, затова имаше блестящи спектакли като въображение, мизансцен. Сега вниманието върви повече към визията, как изглежда едно представление като атракция.
- Той позволяваше ли импровизация на сцената?
- Да, позволяваше, но то беше не случайна импровизация. Актьорите можеха да импровизират, да допълнят или опровергават нещо. Даваше творческа свобода. Но той бе концепционен режисьор, все пак в рамките на това, което трябва да върви в текста.
- Той е български режисьор с европейско измерение като творец. За какво мечтаеше, какво постигна и какво не можа?
- Любчо можеше да се откаже от сцена, която не влиза, не отговаря на цялостната идея. Учил се е от Боян Дановски, от Вили Цанков на етика на сцената, от Леон Даниел на публицистична страст, от Станчо Станчев, режисьор от Варненския театър, на лаконизъм.
- Поставял е често Шекспир, изграждал е блестящо сценичните си постановки, отговарящи на всички професионални изисквания. Как е успявал да го прави?
- Сцената на Шекспир беше много важна за него. Тя е като дланта на Гъливер, в шепата му са лилипутите – човечеството. Сцената беше свободно пространство, показваща човешките характери и взаимоотношения. На сцената може да има една табела с надпис „Дворец”, много малък знак, но глобусът е като изплезен език или шепата на Гъливер, където са малките човечета и техните взаимоотношения, както и времето.
- Как Любен Гройс е успявал да създаде творческата атмосфера в театъра? Казвал е, че крясъкът и викът са част от първобитните ритуали и те нямат място в залата. По какъв начин работеше с актьорите?
- Интересна беше работата му с артистите, защото анализът на едно литературно произведение е различен от този в драматургията. Там се търси действието, има друг анализ, в който актьорите бяха не само изпълнители, а и съмишленици, сътворци, да разберат добре не само проблемите на собствените си образи, а проблемите на партньорите, на темата и накъде отиват в целия спектакъл до края. Шекспир, разкрит чрез учението на Станиславски и метода на Брехт, ставаше наш съвременник. На практика Любен търсеше взаимодействието между различни театрални системи.
- Какви са днешните артисти, излизащи от театралния колеж „Любен Гройс”?
- Радвам им се и им пожелавам успешно да вървят напред. Много са ми интересни. Амбицирани, раздават се, работливи са, готови да отидат в провинцията, не непременно да са в столичен театър или телевизия. Обучението е интензивно, богато и интересно.
- Какво днешните млади актьори знаят повече от предишни поколения?
- Благодаря на Елена Баева и колегите за вече 20-годишното съществуване на Колеж „Любен Гройс”. Много се радвам и обичам студентите – те са талантливи, работливи, амбициозни. Обучението е интензивно и интересно. Освен пластика имат фехтовка, бойни изкуства, пеене, танци, музика, развиват други възможности. Казвам им, вие можете по-добре да пеете на сцената, отколкото да говорите. Внимавайте, словото за мен може да е демодирано като схващане, но смятам, че то е най-добрият себеизраз за един актьор - чрез словото! А сега повече се разчита на движенческата култура на тялото, имат невероятни възможности за себеизраз.
- Харесвате ли това, което правят там, в колежа, в изграждането на младите актьори?
- Да, харесвам, имат сериозен репертоар, започват от античните автори, през Средновековието, Ренесанса, чак в трети курс имат съвременната пиеса. Минават през много сложна програма. Учат философия, психология, история на руския театър, история на българския театър. Учат много и различни науки. Не зная доколко животът няма да ги пречупи, защото тази професия иска много характер. Няма епоха, в която да е лесно за артиста, а днес е още по-трудно, независимо че има повече възможности, като телевизия, частни театри. Конкуренцията е много голяма в сравнение с преди. За да се отиде в един частен театър, един директор може от много места да попълни състава си все с млади хора. Аз съм доволна и много им се радвам.
- Младите актьори споделят ли с вас лични професионални неща?
- Не, макар че ми се иска. Повече споделят със своите преподаватели. В театъра се създават почти семейни отношения, за няколко месеца всички се сближават, докато работят по постановка, всички са като в семейство. И сега в трите представления, в които играя, има чудесна атмосфера, добри взаимоотношения с младите.
- Какво все още ви се играе, ролите, които до днес сте направили, достатъчни ли са ви?
- Да, засега са ми достатъчни, все пак съм на 82!
- За каква роля сте мечтали цял живот, а досега не сте успели?
- Не съм играла ролята на майка. Струва ми се, че мога да намеря себе си и там.
- Какво бихте казали за новото явление повече да се играе комерсиален, отколкото класически театър?
- Оценките са такива. В театъра нямат пари, трябва да се намери баланс между стойностната драматургия и тази, която ще привлече публика. Наистина беше проблем с празните театри, но днес все повече хората влизат там. Сега е моментът да се намери балансът между голямата стойностна драматургия, защитена достойно, проникновено, а не театър, където повече да се забавляваме. Не само смях и забава, когато животът е тежък, Любен в това беше голям. Чрез творчеството той задаваше, но и намираше отговори. Ако беше днес жив Любен, вероятно щеше да каже: „Толкова чакахме тази демокрация, за какво беше всичко това?”. 20 г. ние се лутаме. Той сега би питал за какво ни е това, в което живеем? Хора, вземете се в ръце, бъдете по-умни, по-разумни! Времето лети, 25-годишните, децата, които се родиха тогава, вече са големи. Те трябва да възпитават. Едно време се възпитаваше в почитай баща си и майка си, а сега?
- Какво днешният зрител е загубил от някогашната магия на театъра?
- И днес има магия, хваща ги тази магия младите. Радвам се, че ги хваща. Иска ми се в театъра да се тръгва към по-сложното. Разбира се, трябва да има и веселие, и смях, но да не се тръгва към по-лекото, а да се върви към решаване на по-сложни задачи. Човекът е по-сложен и животът е сложен, сега се опитват да питат, но има нужда и от отговорите. Ние също питаме!
Дора ВУЧКОВА
