Днес е ден на траур
Барутнатата фабрика „Маджур“ във видинското село Горни Лом се взриви и уби 15 души. Сигнал за инцидента е получен малко след 17 ч. в сряда. Незабавно районът около завода е отцепен. Човешки крак не припарваше на по-близо от 2 километра. Малко след 21 ч. последва и вторичен взрив в завода. Незабавно към мястото на инцидента потегля главният секретар на МВР Светлозар Лазаров, министърът на вътрешните работи Йордан Бакалов и директорът на пожарната комисар Николай Николов. Цялото село е покосено. Хората не вярват, че някой може да е оцелял след мощния взрив.
По обяд трагедията бе потвърдена. С решение на правителството 3 октомври е обявен за ден на национален траур.
Взривът погълна семейство,
оставиха 5-годишно сираче
Семейство от село Средогрив намери смъртта си във фабриката за взрвивове в Горни Лом. Във фаталния ден Иван, Венера и 51-годишната им съселянка Милка заминали на работа. Тримата били във втората смяна в цеха, където се утализират гръцките мини.
Още преди да започнат работа, животът им свършил. Мощният взрив е заличил всичко. Два огромни кратера зеят на мястото на сградите.
Иван и Венера са сред жертвите. Двамата от години работят в завода. Имат двама синове – 5-годишният Иван и 25-годишният Павел.
„Работливи, добри хора. Трагедията е голяма. Загубихме трима души от селото” , през сълзи разказва кметът на Средогрив Красимир Кирилов. Преди години Венера и Иван работили в Кипър. За малкия Иванчо се грижил брат му Павел. След като се прибрали от гурбет двамата съпрузи започнали работа във „взривната”, както всички хора наричат завода в Горни Лом. Заедно с тях работел и Павел. Тримата били в една смяна. Преди време Павел напуснал. Решил да си пробва късмета в Гърция, но стоял там само месец и се прибрал.
Двете момчета отново остават сами,
но този път завинаги.
На абитуриентския си бал без мама ще бъде и дъщерята на 51-годишната Милка. Жената живеела във Видин. Съпругът й е автобусен шофьор. Преди време се прибрала в Средогрив, за да се грижи за тежко болната си майка. Намерила си работа във фабриката в Горни Лом.
„Тя винаги работеше втора смяна, за да може да се грижи за майка си. Голяма трагедия. Мъжът и детето й отидоха там. Дано е успяла да се спаси”, мълвят близки на Милка.
„От беднотия рискуват живота си. Кой ще тръгне са пипа такива неща, ако не се мъчи да оцелява. Намериха смъртта си, защото се опитваха да живеят”, разказваха хората хората.
След взрива, цялото село сякаш бе замряло. Човек не се мяркапе по улицата. Замрял е малкият миньорски град Чипровци.
Трима мъже от градчето снощи отишли на работа в Горни Лом и не се прибрали. На площада хората чакаха да чуят добра вест, но всичко, което идваше от фабриката бе ужасно. Красимир Пламен и Петко няма да се приберат повече у дома. Преди време много хора от Чипровци си изкарвали прехраната във взирната фабрика в Горни Лом. Сега според местните само тримата мъже са останали там на работа.
Масон въртял завода,
синът му също загина
„Слуховете са много, истината ще стане ясна след доста време, ако изобщо някога я научим”, смятат чипровчани.
Някои от тях твърдят, че условията, в които работят хората там са като в Средновековието. До преди 2-3 месеца работниците получавали добри заплати. Напоследък обаче им дават доста малко пари, разказват хората. Взривната фабрака в Горни Лом е на около 50 години. Първоначално била флутационно предприятие, а после там започнало производството на амонит. В начолото на демокрацията неин собственик станал Валери Митков. Митков е професор. Той е Великият майстор на българските масони. Завършил е Московския институт за стомани и сплави. Доктор по „Техника и технология на взривните работи“ преподавател минно-геоложкия университет в София. Председател на Сдружение на взривните Инженери в България. Синът му Емил Митков е директор в завода. Той е сред загиналите. Общо трима са инженерите, намерили смъртта си при тежкия инцидент. Останалите 12 са работници, две са жените.
Работник „възкръсна“
след взрива в завода
Мъж от Монтана, за когото хората смятаха, че е сред жертвите на взрива, се оказа жив. Човекът бил един от служителите във фаталната смяна. Чекирал се и с магнитната си карта при влизането в завода. Малко преди адския взрив си тръгнал. Докато не се обадил по телефона, че е жив и здрав, хората в Горни Лом го смятаха за един от загиналите. Рано вчера /четв/ сутринта той се обадил, че се е прибрал у дома малко преди експлозията, което запазило живота му.
Три жени също оцеляха като по чудо, въпреки нараняванията, които получили. Една от тях е съпругата на кмета на село Горни Лом, която била на портала във фаталната секунда. Тя и още една жена били транспортирани в монтанската болница, а третата във Видин. И трите били в силен шок след инцидента.
Младите се надявали
на заплати от 800 лв.
Младите се надявали на заплати от по 800 лв. Това разказа Красимир Младенов, чийто племенник е бил във фаталната смяна. Той и другите му роднини чакаха информация за него още от нощта.
„Работеше тук от три месеца. Опитах се да му звънна още снощи, но не се свързах. Цяла нощ му звъня, не отговаря“, сподели пред сълзи Красимир Младенов. 25-годишният Христо Каменов споделял с чичо си, че условията не били лесни. Въпреки това имал амбиция за работа. Назначили го за стругар.
„Не знам колко е вземал заплата. Казвали са му, че в началото ще взема по-малко, защото е „ученик“, но после може да стигне и заплата от 800 лв.“, спомня си Красимир. Повечето хора, които търсели работа във взривилия се „Миджур“ били млади хора, без работа. Търсели изход от безпаричието, но намерили смъртта си.
Енергитикът: Взриви се същия цех,
който гръмна през 2010 година
Главният енергитик на завода Цецо Антов бе емоционално съкрушен след взрива. „Всеки гледаше за парчето хляб. Имаше много млади хора. По-старите ги обучаваха. Безработицата до това докара“, каза Антов. По думите му само в Горни Лом имало с какво да се препитават хората. Вече и това го няма. Служителите били около 80 души. Той е бил един от тях. Цецо Антов отговарял за ел. инсталацията в „Миджур“. Той сподели, че цялата система за електрозахранването била чисто нова. Антов разказа, че цехът, който се взривил на 1 октомври е бил този, който се взривил и през 2010 год. Тогава бяха ранени четирима, а двата цеха бяха напълно унищожени. Тогава в Горни Лом живеели около 150 жители, по-голяма част от които работили в завода. Взривът ги остави през 2010 г. без работа, но и това не била първата експлозия в предприятието. През 2007 г. един мъж загина, а жена пострада при взрив на поточната линия в един от цеховете.
Констатирали нарушения в
завода още през септември
В средата на месец септември проверя ващи от служба „КОС“ към областната дирекция на МВР във Видин са извършили проверка на „Миджур“, казаха разследващи. Тогава били констатирани две нарушения, за които проверяващите съставили предписания. Две седмици по-късно отишли на проверка отново и констатирали, че нередностите са отстранени. Едно от тях е било неправилно съхранение на боеприпаси, които служба КОС заварили в неподходящи помещения.
Само животинче и нищо друго
видяха разследващите в завода
Последният лъч с надежда изгасна и за близки и за разследващите когато видяха само едно диво животинче на територията на взривения завод. Още през нощта бяха инсталирани термокамери в района, които да видят дали има живот в „Миджур“. Оказало се че има, но не било човек, а само едно диво животно, което щъкало из руините. Как и по какъв начин се е озовало там, никой не предполагаше. След термокамерата, дойде ред и на безпилотния самолет в ранните часове в четвъртък сутринта. С него бе направен оглед на фабриката след експлозията.
„Минимални са шансовете да има оцелял, но въпреки това сме длъжни да проверим всичко. Човек по човек сме идентифицирали всеки, който е бил в завода. Събираме и свидетелски показания“, каза министърът на вътрешните работи Йордан Бакалов на сутринта след взрива. Малко преди 12 ч. на територията на завода бе пусната и т.нар. „пустинна котка“, с която бе направен и първият оглед. След него се потвърдиха и най-тежките новини.
Подготвяли евакуация
за хората от Горни Лом
Имало е готовност за евакуация на хората от Горни Лом. Това призна комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Той призна, че това е било най-тежкото решение, което взели с колегите си в сряда вечерта.
„Пристигна информациуя, че ако се взриви склад може да нанесе щети и в селото. Разговаряхме с експерти и взехме решение да не евакуираме хората, въпреки че бяхме готови и с това. Имаше подготвени сгради на училища и подслон за хората, които трябваше да бъдат изведени от домовете си“, разкри комисар Николов. Една от основните цели на властите бе да не се допуснат в никакъв случай евентуално по-голям брой жертви. Във връзка с това комисар Николов сподели, че само преди 2 седмици са почели 15 години от трагедията, при която загинаха шестима полицаи и пожарникари в Бобов дол, втурвайки се да гасят огъня вслед взривовете.
Съпруга на работник: Прибираше
се с думите „Господи, и днес оцелях“
Кристина Ръбина е съпруга на един от работниците, който е бил на смяна във взривения завод в Горни Лом.
„Прибираше се вкъщи от работа с думите „Господи, и днес оцелях“. Последната му заплата, която получи беше 250 лв.“, сподели през сълзи съкрушената Кристина. Тя и сестрата на 44-годишния Румен – Таня чакаха да получат някаква информация за него още от нощта.
„Имаме дете, което е студент в Свищов. Той също е притеснен. От снощи ми звъни и ме пита какво става. Какво да му кажа на това дете, какво да му обясня“, промълви жената. Кристина и Румен живеят в Монтана. Преди да започне в завода през юли т.г., мъжът е бил безработен. Съгласил се с надеждата, че ще си изкарва някой друг лев за хляба. „Работеха като животни. Бяха на смени първоначално. Две първи, две втори и два дни почивка. В последно време ги обърнаха така, че караха по една седмица първа, една втора и една почивка“, каза още съпругата на Румен.
Съкрушена бе и сестрата на Румен. Жената бе напълно отчаяна и обезверяла. „За себе си смятам, че съм добър човек. Стремя се винаги да съм такава и да помагам. Преди дни си дарих мебелите за пострадалите хора в Мизия, сега с какво ми се отблагодари съдбата“, вайкаше се Таня.
Охранител, оцелял по чудо през 2010 г.,
се размина за втори път със смъртта
54-годишният Виктор от село Горни Лом е един от осемте гардове, които се грижели за сигурността в „Миджур“. През 2010 г. оцелява като по чудо при взрива. Този път също се разминал със смъртта.
„Бях почивка. Трябваше да съм на смяна в четвъртък“, разказа пред „Конкурент“ гардът, извадил за втори път късмет. Той сподели, че контролът във фабриката бил много висок. Най-вече когато служителите си тръгвали от работа.
„Претърсвахме багажа. Гледахме под лупа да не изнесе някой нещо от взривните вещества“, разказа охранителят, който работи от 14 години в „Миджур“. Преди да стане пазач, бил товарач.
„Само взривове за вътрешен пазар се правеха тук. Преди години беше различно. Производството беше поне десет пъти по-силно, сега няма общо“, сподели още Виктор. По думите му заводът бил с площ около 400 декара, но голяма част от тях не се използвали.
