„Да знаете, че в България без война война ще има! Парцали ще носим, боси ще ходим, гладни ще бъдем, баща и син ще се трепят. Ей такава война ще бъде..." Говори се, че това са думи на Ванга. Казала ли ги е, не е ли - не се знае. Знае се обаче, че в България човешкият живот често пъти не струва нищо. Видя се и сега при трагедията в Горни Лом, зачернила десетки семейства. Печалната хроника на тежките аварии в България, предизвикани от хорската немарливост, си върви от десетилетия насам. Накрая остават само жалейки и некролози. В. „Всеки ден" представя петте най-големи производствени катастрофи у нас.
Газовата експлозия в Девня
На 1 ноември 1986 г. в Завода за полимери в Девня се случва страшна трагедия. В 6 часа и 55 минути сградата е разтърсена от чудовищен взрив. Всичко избухва в пламъци, а цехът за поливинилхлорид се срутва до основи. На 20 км, във Варна, експлозията е усетена като земетресение с трус от трета степен по скалата на Рихтер.
От болниците в Девня и Варна хвърчат линейки и спасителни екипи. Идва и милицията. Започват да вадят телата на убитите и ранените. Десет души загиват на място, други дванадесет умират по-късно в болницата от тежки наранявания. Десетки са ранените, имали късмет да оцелеят.
Като по чудо Варна се разминава с най-лошото. Истински шанс е било, че газът се е възпламенил и почнал да гори. Имало е риск да стане на отровен облак, който да порази много хора. Избухналото вещество е канцерогенно и води до рак на черния дроб.
По онова време медиите в комунистическа България не дават гласност на такива аварии. В 2-3 реда отбелязват, че е имало произшествие, в резултат на което са настъпили разрушения в цеха. Няколко месеца по-късно обаче е организиран голям футболен мач между сборен отбор на Варна и английския „Нотингам Форест", с чиито приходи са подпомогнати семействата на убитите и ранените.
Окръжният съд във Варна осъжда девет души като виновни за аварията. Най-тежко е наказан началникът на смяната инженер Опрев, той получава 4 години затвор. Директорът на завода Румен Данов е осъден на 18 месеца условно. През 1988 г. присъдите са потвърдени от Върховния съд.
Спукан хвост затрива 107 души
На 1 май 1966 г. врачанското село Згориград се готви да празнува Деня на труда. Стотици хора са излезли пременени за манифестацията в центъра. В този момент над селото се стоварват 450 000 кубични метра вода и кал! Бедствието тръгва от пробив на хвостохранилището на мина „Плакалница" във Врачанския балкан. По официални данни 107 души загиват във водната стихия, макар че се говори за повече от 300. Други 2000 са ранени, а близо 200 къщи са пометени от потопа.
„Управата на мината не искаше да оповести за това, че имаше проблеми с хвостохранилището. Всичко се пазеше в тайна. По време на наводнението загубих цялото си семейство. Спомням си суматохата, скръбта на хората, ходенето по гробища, свидетелства Цеца Кръстева от същото село.
На следващия ден Тодор Живков кръжи с хеликоптер над Враца и разглежда пораженията. Отгоре се виждат неприбрани трупове на животни и хора. Държавата помага на оцелелите да построят отново жилищата си и отпуска около 20 милиона лева за пострадалите.
Стоманеният ад на релсите в Чомаковци
Три години след трагедията в Згориград, отново на същата дата 1 май, 27 души загиват в стоманения ад на релсите до врачанското село Чомаковци. Пътнически вагон от теснолинейката Червен бряг - Оряхово се преобръща. На място загиват 27 души, други са починали по-късно в болницата. 38 са тежко ранените, някои от които остават инвалиди за цял живот.
Теснолинейката, която се казва „Осми конгрес на БКП", тръгва претъпкана в три часа посред нощ от Червен бряг. Хората бързат да се приберат за празника по родните си места. Преди Чомаковци натъпканото влакче започва да се клати и последният му вагон излиза от релсите, преобръща се и почва да се влачи на една страна. Стоманеният корпус се смачква и разкъсва телата на клетите пътници.
Свидетели твърдят, че вагонът се е превърнал в истинска човешка касапница. Откъснати глави, ръце и крака се търкаляли по релсите. Съдебната експертиза показва, че немарливостта на машиниста е довела до зловещата катастрофа. Композицията се е движила с няколко километра по-бързо от ограничението от 30 км/ч във въпросния участък. Комунистическата преса скрива инцидента заради името на влака.
Ужасът в „Марица изток"
Две зловещи аварии зачернят десетки семейства и в ТЕЦ „Марица изток". През 1974 г. става тежка повреда в горивоподавателния тракт на едната от централите. Първоначално работниците са изведени навреме, а пожарникарите влизат да гасят. В този момент избухва чудовищна експлозия от натрупания въглищен прах. Четирима огнеборци изгарят като факли. Взривът е толкова мощен, че е усетен на 40 км по-нататък в Стара Загора.
20 години по-късно отново в „Марица изток" става и най-ужасната злополука в историята на България след 10 ноември. През 1994 г. в ТЕЦ-3 се спуква огромен резервоар с вряла вода от централата. Живи сварени са 21 от енергетиците, които в момента имат злочестата съдба да бъдат на смяна. За тях днес напомня единствено мемориалната плоча, на която са изписани имената на загиналите във фаталната авария. Всяка година на 10 октомври работниците поднасят там цветя.
Гробницата в мини „Бобов дол"
Във въгледобива за мини „Бобов дол" се говори като за най-голямата гробница в бранша. През 1999 г. шестима пожарникари загиват там при потушаване на огъня в централните взривни складове. Две години по-рано, на 1 септември 1997 г., експлозия на газ гризу затрива 11 миньори в рудник „Иван Русев", а други 73-ма са затрупани в галериите под земята.
Оказва се, че чак два часа след трагедията началникът на Гражданска защита е подал сигнал за бедствието. Според следствието нарушенията са толкова тежки, че миньорите направо са били пратени на сигурна смърт! Локомотивът, предизвикал искрата, пък е бил за ремонт, но по нареждане на началник-смяната е вкаран в работа. Осем длъжностни лица получават присъди между 3 и 10 години.
Именно мини „Бобов дол" са арена и на най-тежката авария във въгледобива у нас. На 14 март 1955 г. там загиват 20 души, а още петима са ранени. Само в периода между 1989 и 1999 г. повече от 30 миньори не излизат живи от рудниците „Бабино", „Мламолово", „Миньор", „Иван Русев" и „Бобов дол"./Всеки ден/
