Не става въпрос за тотално незаконни сгради, без никакви разрешения, но тъй като инвестиционният процес е много сложен в България, сложен е и разрешителният режим. Оттам той става скъп, заяви арх.Николай Гълъбов, заместник-председател на Камарата на архитектите в България по БНР.
По думите му една пристройка става сложна и скъпа. Бюрокрацията е усложнена. Това кара хората да си решават проблема по простия начин и оттам
започват да се натрупват балкончета, остъклявания, които не са узаконени.
Почти всяка сграда, с която той самият е имал работа, се оказва, че има нещо незаконно.
Според арх. Гълъбов процедурите трябва де се облекчат.
"Не е нужно да измисляме нови процедури, достатъчно е да погледнем опита на други страни.
Във Франция до 200 кв. метра къща въобще не се иска разрешение.
Вярва се много повече на архитекти и инженери. Обществото им се е доверило и съответно търси отговорност от тях, докато в България цялата отговорност се държи от властимащите, от министерства и кметове, което спира процеса и го прави по-скъп.
Той обясни, че при сегашната нормативна уредба един и същ проект в три различни общини се оценява по три различни начина.
Арх. Гълъбов е убеден, че предизвикателствата на промяната в климата и бедствията, които следват от това, могат да се предотвратят с превенция и добро планиране в градоустройството.
"В много от градовете у нас се изготвят нови общи устройствени планове. Сега е моментът да се включи т.нар синьо-зелена инфраструктура в планирането.Става въпрос за зеленината, паркове, реки, водохранилища. Архитектурата не трябва да надделява, а да допълва синьо-зелената инфраструктура."
Според него е добре е да се обърне внимание и на настилките по уличната мрежа. Например да се използват такива настилки, така че водата да не се събира, а да преминава в земята. / BNEWS.BG
