„Децата с увреждания не са чужди – те са нашите деца” - това е разбирането на хората в Монтана, твърдят социални експерти, педагози, здравни специалисти и хуманитарните организации.
На специална дискусия, организирана от местната управа се направи анализ на това как се адаптират в типичната градска среда децата с увреждания, настанени в центровете от семеен тип.
От началото на годината в трите нови къщички и защитеното жилище са настанени 36 деца, младежи и по-възрастни хора с увреждания. Досега те са живели в институции, а някои домове били високо в Балкана, извън селищата. Общо 37 души – социални експерти, психолози, терапевти, възпитатели и други специалисти се грижат за хлапетата и младежите. Досега по проекта, финансиран безвъзмездно по Програма за развитие на човешките ресурси са изразходвани близо 394 000 лв. До края на годината издръжката на 4-те услуги ще стигне до 692 000 лв.
Кметът на община Монтана Златко Живков ще внесе предложение пред общинския съвет услугите да бъдат финансирани като държавна делегирана дейност от 2015 г. През последните 12 години в общината е изградена добре развита мрежа от социални услуги, които обслужват хора от цялата област.
„Проектът за центровете за настаняване от семеен тип и защитеното жилище е предизвикателство, защото грижата за тези деца ни изправя пред съвсем нови за нас практики”, казаха от управата.
„Важно е да има качество на грижата. Деинституционализацията не е само получаване на хубави условия, дрехи и дарения, а промяна в мисленето на хората в Монтана – промяна на нагласите на съседите, родителите, учителите. Разбира се, дали образователната система ще приеме децата с увреждания, това е голямо предизвикателство. Монтана е столица на деинституционализацията и това са думи на председателя на агенцията за закрила на детето”, каза експертът по защита правата на децата и доскорошен зам. губернатор Милен Гечовски.
