Остава му само една година – живот и здраве, за да влезе в златния клуб „Над 55”. Той обаче отдавна си има своите златни години: три пъти шампион на България с „Левски” (1993, 94, 95), три пъти носител на Купата на страната (1992 и 94 с „Левски” и 1982 с „Локомотив” (София). В четири последователни години (1992-1995) е признат за най-добър вратар на родното първенство. Бронзов медалист от Световното в САЩ’94. Отличава се с котешки рефлекс и акробатични намеси.
По-късно се квалифицира като треньор с лиценз от УЕФА и води с успех редица български отбори от „А” и „Б” група. Всичко това е Пламен Николов с прозвището Розовата пантера „Пинко”.
- Пламене, българите още помнят, че ти игра на Световните финали през 1994-та в САЩ и не допусна гол. Как ще коментираш?
- На мнозина това ще се стори майтап, защото аз изиграх само едно второ полувреме на малкия финал срещу Швеция, който загубихме с 0:4. И все пак аз съм горд, че не допуснах да ми отбележат гол, тъй като мачът въобще нямаше протоколен характер.
За мен всичко това ще си остане един чудесен спомен, който не може да се изличи с нищо
и който ще ме топли винаги.
- В Щатите ти изпълни ролята на т. нар. златна резерва. Каква е твоята гледна точка за тази достойна позиция?
- Мисля, че това наистина е една много достойна позиция, която в конкретния случай даде увереност на целия отбор, че вратата му е защитена двойно. Титулярят Боби Михайлов играеше по-безстрашно и уверено, пък и се стремеше да не го догоня по някакъв начин. Това създаваше атмосфера на дружеска, благородна конкуренция, която според мен е полезна за всеки отбор.
- А как се стигна до това, че влезе на мястото на Боби Михайлов? Вярно ли е, че е имало някакви скандали на полувремето в съблекалнята?
- Да, чувах да се говори, че още след 0:3 Боби е хвърлил ръкавиците и е отказал да пази второто полувреме. Аз обаче не мога да добавя нищо по този въпрос, защото на почивката бях на терена с останалите резервни състезатели и именно там помощник-треньорът Красимир Борисов ми каза, че ще вляза в игра. Така че не знам нищо какво е ставало в съблекалнята. Знам само, че Христо Стоичков е изнесъл пред медиите тази история. Честна дума, не разбирам защо е трябвало да го прави, ако изобщо го е направил. Според мен
известните футболисти, които са пример за много хора, не бива да си изясняват отношенията чрез медиите
- Сегашното положение в нашата А” група с ограничен състав и повишена конкуренция не ти ли напомня на славния отбор от Американското лято, в който за всеки пост имаше истинска надпревара?
- И да, и не! Засилена конкуренция имаше, има и сега. Но свитият състав на днешната „А” група, според мен, може да се окаже вреден за българския футбол като цяло. Съкращаването на географията на футбола ни не е възможно да бъде полезно. Друго е всеки по-голям град да си има своя отбор, да развива собствена школа и да се състезава наравно с големите. В крайна сметка това обогатява нашия футбол. Това е все едно тимът от Щатите да имаше само 16 елитни футболисти и да се надява на успех в дълъг и оспорван турнир. Зная, че всичко е въпрос на пари, но определено не мога да акламирам сегашното свиване на българското първенство. Пари все пак могат да се намерят и всеки да заеме полагаемото му се място в сегашната т. нар. Майсторска група.
- Пламене, в заключение искам да те попитам съгласен ли си, че вратарският пост е най-тежък във футбола?
- Напълно!!!
Когато спасиш някое опасно положение, казват, че просто си си свършил работата. Но когато, не дай Боже, допуснеш някаква грешка, това се помни цял живот
Ето с мен какво стана: след серия от много сполучливи игри бях поканен да премина в „Левски”. Публиката ме посрещна въодушевено, играта ми вървеше. Но през 1992-ра в мач срещу втородивизионния швейцарски „Люцерн” след центриране изпуснах една много лека топка и швейцарският нападател Каменцинд я чукна в мрежата. След това във втория мач при гостуването загубихме с 0:1 и отпаднахме. И всичко това се помни и до ден днешен. Помня го и аз. Ето защо мнозина с право казват, че вратарският пост е призвание или проклятие.
- Е, наистина тежки са вратарските ръкавици, но ти ще останеш с призванието на голям, класен вратар. Никак не е малко да си един от първата шестица вратари на „Левски”, запазили вратата си суха повече от 700 минути. Да не говорим, че цели четири поредни години бе вратар номер 1 на България. Желая ти много здраве и щастие!
Красимир ПЕТКОВ
