Пострадалите от потопа в Мизия с полуразрушени къщи са се затворили в себе си, дори не говорят със съседи - всеки отчаяно изживява трагедията. Нужни са им психолози и квалифицирана помощ.
Това казват участвалите в мисията в Ирак Николай Томов от Монтана и Валери Рангелов от Бургас, сега доброволци в Мизия. Те отказват да застанат пред фотообектива, искат да помагат, не да се показват, пише "24 часа".
Разбрали са, че за повечето от местните да се изселят е почти равносилно на смърт. Въпреки че водата се е отдръпнала, хората изпитват постоянен страх, че апоколипсисът може да се повтори, ако прелее някой от язовирите.
Млада жена с риск за живота си опитвала да вземе по време на потопа любимата играчка на детето си. Жена, потопена до кръста във водата, прибирала дрехите от простора.
76-годишната баба Цветана държала с двете си ръце скрина на баба си, в който имало чеиз от младите години. Мъж плачел, като гледа как водата приижда и покрива асмите в двора му.
Такива картини разказват доброволците в Мизия. "Ако не бяха те, нямаше да мога да се оправя, бяхме объркани, не знаехме откъде да започнем", казва 55-годишната Петя. Необходимо е хората да се обединят, дори да се съюзят по 2-3 семейства, да се тръгне къща по къща и държавата да им даде вяра, че ще имат къде да зимуват, смятат доброволците.
"Впечатлен съм и благодарен на тези момчета, те наистина са герои. Оставили са приятелките си и вместо да се излежават по плажовете, пълнят резероварите на колите си и пристигат - събират боклуци, ринат тиня. В момента са около 40 души, но работят за 100", каза зам.-кметът Николай Нековски.
Часовниците масово спрели след нахлуването на водната стихия. Наложило се доброволец да мине по домовете да ги свери.
Сред отзовалите се с дарения за пострадалите от наводненията в Северозападна България е и група българи от Северна Ирландия с техния клуб за танци "Чемшир".
