Това е Руми. 12-годишно момиченце, с голяма усмивка и много мечти. Така е от няколко седмици. От деня, в който Руми откри своето приемни семейство. В Монтана. На 13 август малката красавица отпразнува своя рожден ден в дома на Благой и Маргарита. Нейните приемни родители, които тя нарича баба и дядо.
Преди да попадне в къщата им, Руми живееше в дом за деца без родители в Берковица. През юни там я откри зам.губернаторът Милен Гечовски – облечена с нацианална носия, Руми пя пред гости на дома.
„Ще намеря семейство за това дете.”, зарече се тогава Гечовски и днес момиченцето вече има свой дом, приготвя се за първия учебен ден и опознава един живот, какъвто никога не е знаела, че съществува.
12-годишната Румяна е родена във врачанско село. Както при повечето деца, стигнали до сиропиталище и нейният живот е бил страшен, а на моменти дори ужасен.
Руми е 4-тото дете в семейство с 6 деца. Ежедневието й било трудно, пълно със страхове и мизерия. Дните й станали много трудни, когато преди години починала майка й. Тогава грижата за шесте деца поели батата и дядото и , разбира се, таткото. Но едната злина никога не идва сама. След като от света си отишла майката, в следващите две поредни години Руми и братята и сестрите й се сбогували за винаги и с бабата и дядото.
Така децата останали на грижите на бащата. Тук започва истинският ужас. Таткото се напива постоянно, харчи всички пари на семейството, прибира и пенсиите на децата, зарязва напълно Руми и останалите и ежедневието им се превръща в ад. Децата спрели да броят шамарите и ритниците, но пияният баща не спрял до тук. Той насилил сексуално две от родните си деца.
Тогава хора от селото взели нещата в свои ръце и потърсили социалните служби. Така всички деца от семейството били изведени незабавно от дома и настанени в приемни семейства.
Само за Руми социалните не успели да открият бързо родители и така тя престояла една година в сиропиталището в Берковица. До деня, в който зам. губернаторът Гечовски я видял.
Благой и Маргарита са професионални приемни родители. Руми е второто дете, което живее в дома им. В началото на годината в продължение на 6 месеца двамата се грижили за 4-годишно момченце.
„Всичко при него се нареди, както трябва и той вече е при биологичните си родители, а сега си имаме принцеса. За първи се грижим за момиченце и сме истински щастливи. Това е нашата принцеса.”, разказва Благой.
Благой Кузов и машинен инженер. В момента е пенсионер. Съпругата му Маргарита има още доста години до пенсия. Двамата кипят от енергия и възприемат приемното родителство като мисия.
Благой и Маргарита живели и работили 12 години в Португалия. Прибират се в Монтана миналата година.
„Дойдохме си и животът стана монотонен. Ние сме свикнали да преодоляваме препятствия и винаги си търсим предизвикателства. Наши близки ни разказаха за проекта „приемна грижа” и не ни бяха нужни много дни, за да решим да кандидатстваме. Одобриха ни, минахме обучение и вече сме професионално приемно семейство.”, разказва Благой.
Дали да даваш любов и топлота на едно дете може да се нарече професия двамата не са убедени. Сигурни са обаче, че това , което вършат им носи истинска удовлетвореност. Благой знае три езика. Готов е да предаде знанията си на малката Руми. Сега обаче има други приоритети. Предстои първият учебен ден. Вече е избрано училището, но проблемите са много. Детето трудно чете, не е научено да се концентрира и преди 15 септември Благой и Маргарита имат доста работа.
„Не се плашим лесно. Отгледали сме две момчета, вече са големи. При всички деца има проблеми, някъде повече, другаде по-малко, но знам, че ще се справим. Помагат ни и експертите от отдела за закрила на детето в Монтана. Всичко ще е наред и Руми само след година ще бъде едно наистина можещо и щастливо дете”, убеден е „дядо” Благой.
„За мен такива дни са онова , за което си струва човек да живее. Аз съм социален работник. Занимавам се с деца от години и когато виждаш, че си спасил едно дете, чиито живот е бил истинска драма, се чувстваш щастлив.”, споделя зам.губернаторът Милен Гечовски.
Той е сред първите, сложили основите на приемната грижа в България. Може би заради това и Монтана е градът с най-голям брой професионални приемни семейства.
„Най-тежките ми моменти са били, когато се налагаше да настанявам дете в институция. Това не бива да се случва и именно по тази причина правя всичко по силите си всички момичета и момчета, които по някаква причина не могат да живеят в биологичните си семейства, да намерят топлота, грижа и любов при приемни родители”, категоричен е зам.областният управител Милен Гечовски.
Б.р. Името на детето е променено
