Госпожо Раева, като инициатор за написването на книгата „Наско Сираков. Единакът” кажете как се роди идеята ви за нея?
Наближаваше половинвековният юбилей на съпруга ми и идеята ми беше да му направя подарък, който смятам, че не само той заслужава, но и всички хора в България, имащи отношение към спортистите и към футболистите. Според мен Наско има много качества, правещи го значим и извън футбола. Личностната му характеристика е сериозна и смятам, че биографичният роман, посветен на него, може да бъде добър подарък за доста хора.
Такива ли сте вие с него и децата ви, каквито сте описани в книгата?
Когато търсех автор, който да напише книгата, моето основно и най-важно условие беше Наско да не бъде идеализиран. Всичко трябваше да е истинско и действително, какъвто е той, и да е по разкази на много хора, които го познават от детството му. Имах още няколко условия - да не излезе автобиографична книга, а да бъде роман, както и всички, които участват да са с истинските си имена. Това, което четете и асоциациите, които то предизвиква са 100% истината за Наско и за всички около него, за едно цяло поколение, за системата, която трябваше да пробива той по онова време със своите мечти и силен характер. Втората част също е много интересна.
Доволна ли сте от резултата?
Много. Отзивите са разкошни. Всички, които са чели книгата страшно много я харесват и искат да излиза вече втората част. Тя е свързана с актуални събития в съвременните години, с големите успехи на Наско като футболист и като ръководител. Има много интересни, пиперливи истории от личния му живот. Описани са неговите страсти, хобита, пътуванията му в Африка и невероятните преживявания там, въобще всичко свързано с личността му извън футбола.
Не смятате ли, че по този начин твърде много се разкрива той пред широката общественост?
И какво от това? Защо трябва да ме притеснява? Напротив, няма нищо по-хубаво и по-красиво от това хората да знят истинската същност на един човек, който е смятан за легенда, за звезда. Какво страшно има да бъде разкрит някой с всичките му достойнства и недостатъци? Аз не съм сигурна, че всичко в книгата би се харесало, но то е самата истина. Там е Наско с неговите недостатъци. Хората трябва да знаят истината, защото във времето страшно много се изопачиха нещата. Трудно може да се открои сериозната от жълтата преса. Толкова лъжи бяха изписани по адрес на Наско. Целта на книгата е да покаже истината за него и за много хора около него, които са също толкова популярни. Някои абсолютно несъстоятелни като професионалисти, си позволиха да напишат страшно измислени книги за едно златно поколение, а да променяш историята е много страшно.
Защо „Единакът”?
Защото нито старата система, нито новото време успяха да пречупят Наско, не го претопиха. Той никога не изневери на принципите си и остана единак в много неща. Съпругът ми не се научи да се съобразява, за да оцелява, точно като единакът в глутницата, който съумява да си направи нещата, така че да бъде себе си, да е най-силният. Ако мога да използвам метафора от „Тухла в стената” на Пинг Флойд бих казала, че Наско не влезе в месомелачката. Много хора, за да постигнат целите и интересите си, нарушават своите принципи и ценностната си система. Мъжът ми никога не го направи и остана единак – в „Левски” и в живота. Той не изневерява на принципите си за точно определени неща – чест, достойнство, истина. Когато човек в едно такова общество е популярен и отстоява тези неща, той много пъти губи, в зависимост от това кой как разбира победата и загубата. За мен неговата загуба винаги е една невероятна победа. Той казва истината, което му коства постове, но историята доказва, че правият е бил Наско. Всички останали, които в хор крещят като кречетала, показват абсолютна несъстоятелност като професионалисти и като личности.
Затова ли Наско Сираков остава един от най-обичаните левскари?
Това е едно от достойнствата му. Той е най-голямата жива, истинска легенда на „Левски”.
