Районната прокуратура прекрати досъдебното производство, което търсеше дали пясъкът, който се влага при строителството на водния цикъл в Монтана, крие опасност за здравето на хората.
„Учени от БАН в тяхна лаборатория са установили и са се произнесли по категоричен начин, че инертният материал, с който се укрепват тръбите, е напълно безопасен и досъдебното производство е прекратено поради липса на престъпление”, каза районният прокурор Емил Александров.
Разследването започна през март тази година. Работното обвинение беше по чл. 352 ал.1 от НК. Съгласно текста „който замърсява или допуска да се замърсяват водите и почвата и това ги прави опасни за хората или негодни за ползване се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 г. или глоба от 5 000 до 30 000 лв.”.
Напрежението около инертния материал, който се влага при строителството на канализацията в Монтана, се създаде още в края на октомври миналата година.
През ноември екипи на изпълнителната агенция по околна среда и води и централната научно-техническа лаборатория „Геохимия” към минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” взеха пробите от материала, който вече е вложен в градежа и от табаните на мината за флуорит в Чипровци, откъдето се доставя.
Сигналът беше подаден от еколога инж. Петър Пенчев. В документа се твърди, че „около водопроводните тръби, вместо строителен пясък, се използва хвост със значимо концентрирано съдържание на тежки метали, който е бил консервиран в запечатаното хвостохранилище край Чипровци след прекратяване на флотационната дейност за преработка на добиваните там руди”.
„Учените от БАН са категорични, че материалът, който е вложен в строителството е различен от хвоста, който се генерира при преработката на железни и оловни руди. Анализите и заключенията им доказват, че материалът е неопасен и при работа с него не настъпват промени в естествената среда”, обяви Александров.
