През 2014 г. дружество „Веслец“ към езиковата гимназия във Враца отбелязва 40 г. от първия си поход „Ком - Емине“ от 16 до 31 юли. През 1974 г. клубът се е наричал съвет по туризъм, а школото френска гимназия „Анри Барбюс“. Учениците и учителите взели участие в прехода само до връх Бузлуджа.
Георги Павлов, който бе дългогодишен преподавател в гимназията, ни предостави част от архивите на клуба и ни разказа спомените си. Водачи на похода и най-възрастни участници в него са били Йордан Игнатов и Цветан Давидов. Съветът е бил ръководен от Павлов и съпругата му Емилия Младенова. Комендант на похода пък е бил Сашо Чакалски. В него са взели участие ученици от първите три випуска на френската гимназия, много от които днес са успешно реализирани професионалисти по целия свят.
„Венета Василева например е специалист в структурите на Европейския съюз, Мая Донова работи в голяма френска фирма, а пък Красимир Сараджов е успешен адвокат“, разказа Павлов.
По време на похода са изминати 20 етапа, които се равняват на общо 810 км по билото на Стара планина. Трасето е било доста тежко и трудно, заради многото пресечени местности и голямото физическо натоварване. Павлов уточни, че това е един от първите походи в България.
В дневника на съвета са приложени скици и карти на части от пътя. Ученически рисунки са запазили образите на хижите, паметници и природни гледки, които са впечатлили участниците.
„Минахме през прохладна широколистна гора, а хижа „Козя стена“ се виждаше отдалече“, пише в дневника. В него могат да се открият и много други пасажи за преживяванията по време на пътя.
Друг разказ започва така: „Дъжд валя цяла нощ. Палатките леко прокапаха. Сутринта станахме в 6.30 ч., сгънахме палатките и с колата заминаха за Ботевград. Времето беше много лошо. Не само, че валеше дъжд, но имаше и мъгла“. Освен дневник, походниците са имали и марш, а учителите са свирили на китара.
„Природата красива ни привлича, родината любима ни зове, там гдето ручеи пенливи тичат и срещат се в усои ветрове“, гласи маршът на туриста от врачанската гимназия.
От разказите става ясно, че почивните дни за ентусиастите са започвали около 8 ч. Закусвали са с макарони и „започвахме да игрем на карти, други продължаваха да спят, а трети блуждаеха (т.е.) почиваха“.
От снимките в албума на съвета пък се вижда, че момчетата от похода са намерили време и да ритат футбол.
Преходът за учениците е бил голямо физическо изпитание, но и забавление сред природата. Традициите на съвета по туризъм са запазени в архиви, чиито страници разказват за различните походи през годините. Двес в езиковата гимназия „Йоан Екзарх“ съществува клуб по туризъм, членовете на който всяка година вземат участие в преходи из страната.
