Комисар Иван Кирилов: Ако не бях до колегите, нямаше да си го простя
В нощта спасихме близо 200 човека в Мизия, казва директорът на ОД на МВР във Враца
Николай Сълов
Комисар Кирилов, каква е вашата равносметка след бедствието в Мизия?
Вече 22 години съм в системата на МВР и мога да кажа най-отговорно, че това беше най-тежката ситуация, през която преминах. Такъв стрес, какъвто преживях сега, не съм преживявал през всичките тези години взети заедно. Гордея се с колегите си, с екипа, с който работя. Без тези момчета и това, което успяхме да свършим заедно, трагедията със сигурност щеше да бъде голяма.
Какво си спомняте от нощта на ужаса?
Бяхме седем души в Мизия. Спасявахме хората с лодки и фадрома. Помагаха ни и няколко момчета от града. Комуникацията с телефоните беше много зле, това допълнително затрудняваше всичко. Аз оставих моя телефон на началника на полицията в Оряхово и му казах ти оставаш тук, аз влизам с колегите с фадромата и с лодките, пък да става каквото ще оттук нататък. Като слушах хората как викат и пищят, и само светят с фенерчета ми се късаше сърцето. Ние тръгнахме с фадромата във водата. Един от колегите държеше връзка с началника на районното, който пък получаваше информация от 112 къде има хора за спасяване. Ние насочвахме лодките накъде да вървят. С тях вадехме хората от къщите, а после ги качвахме във фадромата. Скачахме във водата и прехвърляхме всеки човек. Имаше такива с инсулти, инфаркти, неподвижни… Носехме ги на ръце във водата, за да ги спасим. Човекът с фадромата ги качваше в кофата и ги прекарваше на сухо и безопасно място. Докато се върнеше, ние стояхме по 15 минути във водата и се държахме с колегите един за друг като жива верига, за да не ни понесе водата. Имаше пътен знак, който ни беше упора, за да не ни повлече течението. Един от колегите, който беше с мен, не можеше да плува. Още в началото му казах да се връща, за да не стане някоя беля. Той беше категоричен, че остава, за да спасява заедно с нас.
Вие бяхте тези, които в първите и най-критични часове спасявахте бедстваща Мизия. Колко човешки живота спасихте през това време?
Бяхме с три лодки. Всяка от тях обикаляше на различна улица. Карахме хората и се връщахме. Сутринта към 7 часа започна да идва подкреплението. Тогава само нашата група вече беше спасила близо 200 души. Гарантирам, че ако не ги бяхме извадили тези хора, да е имало още повече жертви. Цялата организация я правехме на мига. Когато стигнахме там, където водата е до 3 метра, не знаехме къде отиваме. Не знаехме къде са мостовете, добре че беше едно момче, което напраавляваше фадромата, за да не скочим от някой мост и да се издавим.
Имаше ли хора, които не се вслушваха в съветите ви и не се подчиняваха?
Направи ми впечатление, че на една улица имаше около 5-6 души, които стояха на сухото и гледаха какво правим. Не ни попитаха имаме ли нужда от помощ. Имаше и такива, които молехме, а ни отказваха да тръгнат с нас. Казваха, че имат семейства. А ние нямаме ли семейства? Никой от нас обаче не мислеше за това. Чувайки писъците, виковете и рева на хората, не можехме да мислим за себе си и всичко останало. Хората бяха по покриви и тераси. Някои от тях отказваха да излязат, въпреки, че ги карахме да напуснат домовете си. Това не успях да си обясня до последно.
Вие как се чувствате след тези критични нощи?
Вече 22 години съм в системата на МВР. Това наистина е най-тежката ситуация, през която съм преминал. Износих се за една нощ. Към 5 часа сутринта имах чувството, че измръзваме с колегите. Добре, че беше човекът с фадромата, който ни каза да легнем на двигателя за малко, за да се стоплим, докато дойдат лодките отново да спасяваме. Така беше цяла нощ. Спасихме една жена с бебе на 2 месеца. Влизахме в лодките навсякъде. Откъдето чуехме човешки глас и получавахме сигнал, бяхме там. Имаше мизийци с нас, които ни помогнаха, защото познаваха града. Познаваха хората си.
Имаше ли момент, в който си помислихте, че нямате повече сили да се справите?
Умора почуствах към 20 ч. вечерта на другия ден. Умора и отпадналост. От 31 юли съм тръгнал със заместник-директора на полицията с джипа. Обикаляхме стените на язовирите, срещахме се с кметовете. Вдигнахме всички началници на районните управление на крак. Имаше организация. Оглеждаха се язовирите и реките. Преценявахме къде има нужда от евакуация. В селата ми направи впечатление, че хората са крайно изпълнителни. Правехме анализ за кои части от дадено населено място има опасност, ако се скъса стена и залее и ги евакуирахме докато отмине тази опасност. Хората стояха докато не им кажем. От 31 юли до 2 август към 23 часа сме правили това. Спасявахме хората. За две денонощия съм спал 1 или 2 часа.
Къде беше първото критично положение?
В Малорад. Там бяхме направили организация с кмета и хора от селото. Качихме едно момче в кметството и му дадохме телефон, за да държи връзка с нас. Единият мост вече беше откъснат. Оставихме патрулна кола на моста, който свързва селото с Борован. Ние следяхме стената на язовира и се бяхме разбрали, ако се откъсне, да можем да уведомим веднага колегите и да евакуират хората. Наблюдавахме нивото на язовира в продължение на 3 часа докато започне да спада. След това заминахме за Оходен. Там ни чакаше кметът, който беше евакуирал населението със съдействието на полицаите в селото. После продължихме по другите села, там където минава река Скът. Накрая бяхме в Крушовица и Мизия.
След това бедствие, каква е равносметката и оценката ви за колегите, с които бяхте неотлъчно?
Самите те си промениха мнението за мен и аз за тях. За мен те са приятели, а не колеги. Ние заедно се хвърляхме във водата. Каквото можеше да се случи с единия, можеше да се случи и с другия, без значение кой какъв е. За мен най-важното е да бъда в тежките моменти с тях. Ако не бях в Мизия заедно с тях, нямаше да си го простя цял живот. Когато преди няколко месеца имаше проблем в Галиче аз бях с тях. В Малорад, когато имахме грабежи на възрастни хора, бях там. Много съм им благодарен, че работим по метода на убеждението, а не по силата и натиска. Всеки разбира за какво става въпрос. Вчера бях на среща с тях в районното управление във Враца. Там беше целият състав. Исках да им благодаря отново лично, затова че помагат на колегите си в Мизия. Всеки ден оттук изпращаме по 4 души, от Мездра по 3-ма, дори и от Роман, където съставът е най-ограничен.
Има ли полицаи, чиито домове са пострадали при наводнението?
Да, и колегите са готови, когато се отдръпне водата, да помагаме на тези, чиито къщи са пострадали. Събираме средства за тези колеги. Общо са петима души. Четирима живеят в Мизия и един в Галиче. Спортният клуб, който е към областната дирекция на МВР във Враца, също ще помогне. Помолил съм всеки от тях да пусне поне по един SMS за хората в Мизия. В събота и неделя, който почива и има възможност ще ходи да помага.
Получихте висока оценка за свършеното от бившия министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев и от този на служебния кабинет Йордан Бакалов, а също така и от главния секретар на МВР Светлозар Лазаров. Важна ли е тя за вас?
Не съм чувал, защото не съм имал време. Ако действително са оценили работата ни, ще бъда радостен. Заместник кметът на Мизия сподели с новия министър, че в града вече „полицай“ не е мръсна дума, а напротив. Хората уважават полицията. Дано да продължаваме така занапред. Хората да си променят мнението за нас и да ни сочат с пръст за добро, а не за лошо.
Преди няколко дни бях в Плевен. Влязох в църква и първата свещичка, която запалих беше за това да няма повече жертви и хората да се оправят. После запалих и за здраве на семейството ми. Каквото съм могъл съм го направил. Доволен съм от себе си и от колегите ми. Доказали сме, че можем да реагираме в такива ситуации.
Имате ли сили да продължите напред?
Аз съм удволетворен от това, което свършихме. Всички си тръгваме с чиста съвест. И в момента съм настръхнал, когато си говорим. Възхитен съм от колегите си и ще съм им благодарен цял живот! Видях, че мога да разчитам на тях и те могат на мен. Преминахме през тежка ситуация. След този случай съм изразходван, но имам сили и продължавам напред. Докато не прецени ръководството на министерството аз ще изпълнявам служебния си дълг до последно.
