Актьорът Славчо Пеев е роден на 4 април 1939 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1964 г. Актьорската му кариера включва изиграни над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма. Режисьорската му кариера е свързана с театъра и започва през 2006 г. Тогава Пеев поставя „Римска баня“ от Станислав Стратиев в Сатиричния театър. Режисирал е и постановките „Две сватби и едно прелюбодеяние“ от Рей Куни, „Таблата“ от Димитрис Кехаидис и др.
Пеев, който е и директор на Дупнишкия драматичен театър "Невена Коканова", организира фестивал на театрите в Югозападна България. Поводът е 120-ият рожден ден на театъра в родния му град. Поканени са постановки от Благоевград, Кюстендил, Перник и една трупа от София. Фестивалът ще е през май, когато са и традиционните празници на културата в Дупница.
- Вече на 75 лета няма ли да намалиш малко темпото. Какъв е тоя глад за сцена?
- А не! За години да не говорим! Правя иначе много неща. Играе ми се, бе. Работя. Ето сега се връщам от Дупница, имахме представление в театъра, преди това играхме във Варна “Римска баня” пред 800 души публика, още по-назад пък представихме в Стара Загора – “Г-н Балкански” и така... залите са пълни. Радвам се, че хората идват да ни гледат. А-а-а, и една нова роля за мен в пиесата “Дон Жуан от Сохо” в Сатиричния театър. Абе, театърът е моят живот, колкото и банално да ти звучи.
- Театър”Невена Коканова” в Дупница направи 120 г. от създаването си. Каква бе изненадата за зрителите?
- О, фестивал с участието на театрите от Югозападна България. Беше невероятна фиеста!
- Дупнишката община помогна ли и с какво?
- Да, но слава Богу, намерихме и спонсори.
- Съвместяваш активно режисьорската с актьорската професи... Май ти е приятно?
- Извадих късмет. Откакто се върнах от Гърция и Кипър, направих контакт с режисьора Йонко Цонев - той много помага, млад и талантлив, ние сме тандем. Аз повече движа работата с актьорите и се разбираме без думи, затова и имаме добри резултати. Ето пиесата „Целуни ме” на Анна Петрова, която поставихме в Дупница, предизвиква голям интерес. Пълна зала. Имам много идеи, удоволствието е голямо от реализирането им. Но за това големият принос е и на Йонко Цонев. Трябва да се знае.
- Кажи за пиесата „Онова нещо” на Христо Бойчев, за която също се вдигна много шум, а хората не можаха да се доберат до залата в Сатиричния...
- Сега всичко е наред. Първо пиесата излезе някак си между другото. Почти нямахме официална премиера, а това много ни затормози, хората почти не разбраха... Първите три представления бяха купени от една банка и тя си покани своите хора, после стана смяната на директорите в Сатирата, но атмосферата вече е спокойна и „Онова нещо” има успех. И как не, авторът е световноизвестният Христо Бойчев! Понеже излизат и доста посредствени постановки, много ми се иска зрителите да оценят по достойнство тази пиеса и да се забавляват. Това е една абсурдна пиеса, гоним едно нещо, което не знаем какво е, нещо като нищо на света, точно по нашенски. Така си и живеем. Но е хубаво и забавно. Елате и гледайте!
- Освен в театъра, ти продължаваш да ходиш и по стадионите. И какво виждаш?
- Не виждам кой знае какво. На футбол ходя, на баскетбол, на някои волейболни мачове, гледам по телевизиите тенис. Моята голяма слабост са колективните спортове. Знаеш, че съм бил професионален баскетболист цели 7 години. Не се гаси туй що не гасне. Обаче държавата изпуска младежите за спорта. Най-отговорно го казвам.
- Откликваш почти на всеки зов за помощ. Какво те кара да следваш пътя на доброто?
- Не знам, не знам. Но като видя, като си помисля за нечие нещастие, болка, скръб и т. н. , си казвам, абе ти, човече, си щастливец, Бог ти е дал всичко, затова – помагай. Аз съм в една фондация за деца – „Вярвам в теб”, правим много неща – но знам, че никога няма да е достатъчно. Трябва още и още. Много мъка има по света. Но и много талантливи деца. Ето, още си мисля как на мача „Лудогорец” и „Валенсия” момиченцето Крисия изпя химна, кой ще го изпее така – никой. Не ми излиза от главата.
- Има ли много актьори в старческите домове, какво се прави за тях?
- Няма да съобщавам имена. Но има доста хора, които са по тези места. Съюзът на артистите обаче ги подпомага с каквото може. Особено в последно време нашият председател Христо Мутафчиев се оказва, че е човек с много инициативи.
- Не знаех, че синът ти Петър, освен че е икономист, се изявява и като пастор напоследък. Как се случи това?
- Не бива без него да говоря. Но му се случва нещо и попада на човек, който е протестант. Важното е, че не става дума за секта, а за християнска вяра. Синът ми има дар слово, много чете и се събира с хора, които мислят добро за нашата държава и за света. Но засега никой не ги слуша. Може да се изхвърлям, но много ограничени хора има в парламента и това го чувствам като ги срещна в Операта и в театрите. Нямат интерес, просто искат само да се показват. Не става така. Затова парите за култура и спорт са толкова малко.
- Защо не го кажеш на министъра на културата?
- Не го познавам. Виж, познавам майка му, Ани Бакалова, познавам леля му Жана – прекрасни, но...
- Кои от актьорите-комици днес най-много ти харесват?
- Ами примерно една Мария Сапунджиева, Краси Радков, Димитър Рачков, Димитър Живков, който участва в два моноспектакъла в Сатирата. Ето, аз не бих се наел с подобно нещо. Не ме привлича, искам да играя винаги с екип.
- Освен всичко друго, си и много известен кулинар. Какви са последните ти изяви в кухнята?
- Опростявам нещата. От БНТ искаха да заснемат как правя сутрешна закуска. А аз самият никога не закусвам. Ама те откъде да знаят. Обаче им завъртях една салата, страхотна, с чери доматки, отгоре запекох сирене с червени и зелени чушки и стана да си изядеш пръстите. Преди време пък правих едно кисело зеле с пуешко месо, защото посрещнах от Лондон дъщеря ми Йоанна с приятеля й, която за мое щастие вече се връща често у дома. Признавам си, че голям майсторлък в тази гозба почти няма, но нищо не остана. Няма да скрия, че съм много доволен, че Йоанна вече работи във фирма, където й се налага непрекъснато да пътува от Лондон до София. Е, и обратно...
Елена КОЦЕВА
