Тотална реформа в средното образование със закриване на езиковите гимназии в сегашния им вид завеща министърът на образованието в оставка проф. Анелия Клисарова на наследниците си. На прощален брифинг вчера тя представи основните акценти в неслучилия се законопроект за средното образование. Промените, които на практика обръщат сегашното статукво, са описани в 7 основни точки.
Най-голямата е въвеждане на задължително чуждоезиково обучение от втори клас. След това отпадане на приема в т.нар. елитни училища след седми клас и външното оценяване.
Основното образование да се завършва в 8-и клас и тогава да има миниматура, е другото предложение. Осмокласниците да имат интензивна подготовка по втори чужд език и компютърни технологии. Гимназията да не се дели на два етапа, каквото бе досегашното предложение, а да остане едно цяло от 9 до 12 клас. Последната година да е посветена на предуниверситетска подготовка с повече часове по български език, история и география. И още: въвеждане на един учебник, както и повтаряне на четвърти клас за слабите ученици, квалификация на учителите.
Промените са били приети по принцип от БСП и ДПС, но имало и гласове срещу тях. Най-вече заради очакваното недоволство на училищата, които трябва да се разделят със статута си на елитни. Става въпрос за около стотина гимназии, които имат по няколко паралелки с интензивно изучаване на чужд език и които претендират за елитност на обучението. “А другите 2600 какви са?”, попита риторично проф. Клисарова. Според нея изучаването на чужд език още от втори клас е много важно, защото сега “и стругар без него не можеш да станеш”. “Не приехме закона, но не съм искала да правя реформа наполовина. Исках да е реформа в полза на децата, а не такава, която да обслужва интереси”, подчерта тя.
Клисарова заяви, че най-важното, което трябва да се запази, е приемствеността в работата на министерството. Днес тя ще посрещне в кабинета на министъра на образованието своя наследник от служебния кабинет политоложката Румяна Коларова. “Ще дам една папка с най-спешните задачи и един звънец, с който да открие учебната година, обясни вчера професорката. В папката ще е спешното финансиране на училищата в Мизия. Необходими са около 300 000 лева за възстановяване на двете учебни сгради от потъналия под вода град.
Там ще са и указанията за провеждането на поправителните матури, които сега ще се оценяват за първи път по електронен начин. Както и указанията за първия учебен ден.
