Визитка:
Надя Пеловска – Дилкова завършва право в Бургаски свободен университет. Има два мандата като административен ръководител на Районен съд – Враца. Юридическият й стаж е повече от 18 години. Никога не е била наказвана дисциплинарно. Всяка една нейна атестация от ВСС е приключвала с максимална оценка. През последните 5 години е разгледала над 2 500 дела. Дългогодишен член на Съюза на съдиите в България. На проведените през 2011 г. избори за Висш съдебен съвет е участвала като кандидат за член от парламентарна квота.
Г-жо Пеловска, информационният повод за интервюто ни с вас е изборът ви за председател на Окръжен съд – Враца. Какви са амбициите и задачиче, които поставяте пред себе си за предстоящия мандат?
Предполагам, както на всеки административен ръководител, така и моите амбиции са свързани с подобряване работата на Окръжен съд – Враца на база надграждане на вече постигнатото, приемственост и доразвиване на добрите практики. Ще концентрирам усилията си в посока по-голяма прозрачност, подобряване на взаимодействието с районните съдилища и повишаване на общественото доверие в работата на съда. Особено внимание следва да се обърне и на уеднаквяването на съдебната практика в окръга.
С какво смятате, че вашата концепция пред ВСС превъзхождаше тази на другия кандидат?
Не мога да кажа, че концепцията ми е превъзхождала тази на другия кандидат, тъй като всеки от кандидатите излага собствените си виждания за развитието на съда и мерките, които възнамерява да предприеме за подобряване на работата му. Всеки кандидат достатъчно добре познава и е проучил работата на съда, за който кандидатства като административен ръководител. В крайна сметка, Висшият съдебенм съвет е този, който преценява на кои идеи, заложени в концепциите, да даде предимство.
Кариерното ви развитие като магистрат започва през 1997 г. като младши съдия във врачанския окръжен съд. Труден ли бе пътят, през който преминахте през годините, за да стигнете до председателското място? Като признание ли приемате отговорната длъжност?
Преобладаващата част от съдийския ми стаж премина в Районен съд – Враца, който е един от най-натоварените съдилища в цялата страна. В този смисъл и тъй като през годините назад съм разгледала много голям брой дела, то няма спор, че ми беше много трудно да съчетавам чисто професионалната работа с административната. За мое щастие, във врачанския районен съд работех с отличен колектив от съдии и служители, които имат заслуга за всичко, което съм постигнала. Може да се каже, че настоящата ми длъжност действително е признание за всички усилия, които съм полагала до момента като съдия и административен ръководител.
Нужна ли е според вас реформа в съдебната система?
Въпросът за реформата в съдебната система задължително започва с това дали законодателната и изпълнителната власти искат да има безпристрастен, независим и справедлив съд. Факт е, че законодателната основа, на която е организирана и функционира съдебната власт, не дава гаранции за постигане на сочените цели. В този смисъл считам, че съдебната система се нуждае от реформа, но такава, която да е концептуална, с ясна ангажираност на всички власти и при зачитане водещата роля на съда при провеждането на реформата.
Какво е мнението ви относно критиките, които ЕС отправя към българския съд? Реални ли са?
Определено не приемам мнението, че критиките на ЕС са отправени конкретно към съда. Ако внимателно проследите периодичните доклади на Европейската комисия по напредъка на България в областта на правосъдието, ще видите, че българският съд е може би най-малко критикуваната институция. Самите критики се отнасят най-вече до начина, по който се структурира управлението на съдебната система и до условията, които политическата власт осигурява за нейното добро функциониране. Ето защо, за оценката на критиките е по-добре да се замислят политиците.
Упреците на обществеността към магистратите често са заради съмнения за корупция и връзки с политически и икономически кръгове. Смятате ли, че тези асоциации, които се правят са сериозен проблем и основателни ли са нападките?
За съжаление, по света няма власт или управленска система, в която да няма корупционни практики или обвързаности с политически или икономически кръгове. Никъде по света обаче, в обществото не се насажда мнението, че обвързаността на конкретната личност, означава обвързаност на цялата система. Подобен подход е изключително деструктивен и опасен, тъй като изкуствено създаваната отрицателна нагласа към съда руши устоите на държавността и застрашава обществения ред. Смело мога да кажа, че честните и достойни магистрати са преобладаващата част от съдебната система и не бива да се допуска личният, нездрав интерес на определени лица да внася съмнение в работата на тези магистрати.
Като председател на врачанския окръжен съд ще обръщате ли допълнително внимание на това как се развиват процесите при по-тежките дела и най-вече тези, които са с висок обществен интерес?
Макар да не деля делата на повече или по-малко тежки и на такива с висок или нисък обществен интерес, осъзнавам, че към някои дела обществото проявява по-голяма чувствителност. По тази причина становището ми е, че за развитието на подобни дела обществеността и медиите ще получават необходимия обем информация. Необходима е подробна информация за правната рамка на базата, на която съдът е взел едно или друго решение. Защото обществеността следва да знае и това, че в крайна сметка законът е този, който обвързва съда при вземането на едно или друго решение, най-вече що се отнася до размера на наказанието.
Едно от тези дела е за убийството на 16-годишния Николай Димитров от Враца. Защитата на обвиняемите изтъкна, че решенията на съда при разглеждане на мерките за неотклонение са заради обществения интерес. Смятате ли, че вниманието на обществото, което е съсредоточено към процеса би затруднило и повлияло на съдебния състав?
Действително, делото за убийството на 16-годишния Николай Димитров е едно от делата към които обществеността проявява интерес и е особено чувствителна. На фаза досъдебно производство по отношение на тримата подсъдими е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е изцяло потвърдена от горестоящата съдебна инстанция. В тази фаза няколко пъти е искано изменение на взетата мярка, като актовете на състава на Окръжен съд – Враца също са потвърдени от Апелативен съд – София. Изменение на мярката е искано и в хода на съдебната фаза на делото, само от един от подсъдимите. По искането е постановен отказ, като този акт на врачанския окръжен съд също е потвърден от Апелативен съд – София. Това развитие на делото до момента показва, че съдебните състави на ОС Враца са постановявали актовете си изцяло в съответствие на закона, поради което няма основаниве съдът да бъде упрекван в податливост на обществен натиск. Както подсъдимите, така и пострадалите имат право на свои коментари, относно делото, но считам, че с действията си съдът не е дал никакъв повод за съмнения в повлияване и ясно показва, че се ръководи единствено от закона. Както аз, така и колегите ми приемаме за напълно нормално обществото да се интересува от определени дела и този интерес не е от вчера и не е само по това дело. Съдиите са отговорни към обществения интерес, но подчертавам, че техните действия и решения се влияят единствено от закона. Както и до момента, така и за в бъдеше по делото ще бъде давана необходимата информация във вид и обем, позволен от закона.
Като председател на Окръжен съд – Враца ще предприемете ли някакви организационни промени?
Доколкото на този етап от работата си все още не съм навлязла в подробностите от работата на съда, то на първо време организационната ми дейност ще се изразява във включването на всички съдии и значителен брой служители в подготовката и набелязването на мерките, заложени в концепцията ми. Във всички случаи, желанието ми е да изпозлвам максимално големия капацитет, който имат съдиите и служителите.
Как гледате на приемствеността и каква е вашата оценка на постигнатото от предишния председател на съда Агнеса Ставарова?
Определено считам, че съдия Ставарова е един успешен ръководител и аз изключително много уважавам вложените от нея усилия съдът да работи добре. Многократно вече имах възможност да подчертая, че приемствеността е един от принципите, към които ще се старая и придържам и целта ми е да надграждам постигнатото. Естествено, по отношение на тези цели със съдия Ставарова нямаме никакви различия и винаги бих ползвала нейния опит и съвети.
Какво ще пожелаете на колегите си от врачанския окръжен съд?
На колегите си пожелавам най-вече здраве, запазване на досегашния хъс и енергия в работата. Пожелавам им също признание от хората, че са били справедливи, защото усещането за справедливост е най-голямото достойнство за един съдия.
ВСС за нея:
Становището на комисията по „Професионална етика и превенция на корупцията“ към ВСС за нея е, че тя взема решенията си безпристрастно, ръководейки се единствено от закона и вътрешното си убеждение. Спазва принципа за справедливост и прозрачност. В работата си като съдия не се е поддавала на натиск. Толерантна и вежлива, както към колегите си, така и към гражданите, адвокатите и страните в съдебния процес. Възприема нови и различни гледни точки. Тя е почтен и независим магистрат. Въздържа се от действия, които биха компрометирали честта на магистрата. Обобщеният извод на комисията е, че тя спазва изискванията, регламентирани в кодекса за етично поведение на българските магистрати и притежава необходимите нравствени качества, за да бъде назначена на длъжността административен рекодовдител на Окръжен съд – Враца.
