Ако в София има национален дворец на културата, то в село Дългоделци, община Якимово, се кипри селски дворец на културата. Огромна зелена сграда блести в центъра на равното поле и носи името „Многофункционален дневен център за социални, културни и спортни мероприятия”. Два декара двор, с няколко чешми, обикалят зданието. Всички те са пресъхнали, но не защото някой е решил да ги затапи, а защото от години Дългоделци има огромни проблеми с водопровода. Чести аварии заради износените тръби оставят хората на сухо посред лято дни наред.
Около културния дом, както местните наричат зелената къща, кипи живот. Млади мъже пият кафе и обсъждат последните данни за реколтата си. Децата щъкат по стълбите в огромната сграда. Така е само през лятото, но местните и на това се радват.
Бившето училище, затворено през 2008 г., е превърнато в културен и спортен комплекс с пари от Европа по програмата за развитие на селските райони. Проектът спечелила община Якимово, а инвестицията е 1 300 000 лв. След като преминали всички процедури, големият ремонт започнал през 2011. Днес някогашното школо е приютило две балетни зали – с огледала и станки, на които и балетните училища могат да завидят, музикален кабинет с пиано „Отомайстер”, чисто ново, купено за 5 500 лв., киносалон, конферентни зали, фитнес, компютърна зала. Общо 25 са компютрите, а луксозните черни фотьойли са 67. Точно 227 стола са пръснати в различните зали. Всички мебели са нови. За поддръжката на сградата се грижат три жени. Александра е управител, Галя домакин, имат и чистачка, която всеки ден обикаля с парцала трите етажа на някогашното училище.
„Противно на очакванията на много хора, постепенно мястото става популярно. Все още не се изпълва както се полага, но съм доволен, че през лятото тук се събират много деца и младежи. Фитнесът и компютърната зала са пълни постоянно. Сега ако намерим начин да осигурим хонорари за преподавател по пиано и хореограф, започваме да търсим специалисти. Вече сме направили проучване и ще са ни нужни по около 200 лв. месечно за всеки от тях”, разказва кметът Ивайло Найденов.
Много подигравки отнесъл селският управник заради балетните зали. „Всички се шегуват, търсил съм бил балерина. Не, търся специалисти, които да занимават децата ни, защото не искам такова практично и красиво нещо да пустее. Ще почне да се руши”, казва Найденов.
Съгласно договора общината няма право да отдава под наем помещения в културния дом в продължение на 5 г. Не е позволено и сградата да се продава.
Заради това управителката Александра решила в помещението, оборудвано за кафене, да организира пенсионерски клуб. Купили шахове и табли и възрастните хора започнали да идват. Пийват кафе, клюкарства, смеят се.
„Нещо се случи, изпокараха се, какво не успяха да разделят не знам и всичко се разтури”, споделя Александра.
Тя съпругът й и семейството на домакинката Галя са сред младите хора, избрали да останат на село и да се опитат да уредят живота си там.
„Лесно е да се обърнеш и да хукнеш към големия град, но да останеш тук е истинското предизвикателство. Аз и съпругът ми се справяме. Имаме две малки момиченца, които ходят на детска градина. Работим, изкарваме с труд прехраната си и доказваме и на себе си, и на другите, че в селата има нормален живот, стига човек да го пожелае и да се потруди, за да го създаде”, коментира Александра.
Общо 33 000 дка. земя има в землището на Дългоделци. Собствениците й са я отдали под аренда на големи зърнопроизводители. Точно към тях смята да се обърне кметът, за да го подкрепят при наемането на музикален педагог и хореограф.
Децата в селото са около 100 и пътуват, за да учат. През лятото обаче стават 200. От градовете се стичат хлапета, които прекарват летата при баба и дядо. Точно те са основните посетители в залите на културния дом. Александра им прожектира филми, дрънкат на пианото, танцуват, а местните младежи чакат ред, за да успеят да потренират във фитнеса. Любителите на електронните игри и на социалните мрежи са окупирали компютрите.
Читиригодишната Ели, брат й и двамата й братовчеди живеят със семействата си в Монтана. Всяко лято обаче четиримата гостуват на баба и дядо в Дългоделци. Къщата им е точно срещу старото училище. След игрите, къпането в басейна насред двора и след като баба си свърши работата „бандата” отива в културния дом. Любимото на Ели е да седне на пианото, а после да потанцува пред огромните огледала.
„Това е отлично, но далеч по-добре щеше да е, ако има кой да й покаже как се свири. Да й нареди пръстчетата на клавишите, за да изсвири няколко ноти. В Якимово живее пенсионирана учителка по пиано. Нея искаме да привлечем, но първо трябва да уредим как ще й плащаме хонорарите. Ако е нужно ще я карам всеки ден, важното е децата ни да са доволни. Когато се разчуе, че има пианист, ще се появат още мераклии, няма да е само Ели”, обясни кметът Найденов.
Младите хора пък искат да танцуват. Не децата, а тези като Александра и Галя. Заради такива като тях се търси и хореограф.
Културният дом може да се ползва и през зимата. Има собствена отоплителна система. Така бъдещия танцов състав ще може да репетира през цялата година.
„Ще ни се да научим нещо. Всяка от нас има в раклата на баба автентична носия. Ще бъде страхотно да ги облечем и да танцуваме за Коледа или друг празник. Нашите хора имат нужда от забавления и емоции”, убедена е Александра.
В Дългоделци живеят около 900 души, повечето са възрастни, но напоследък и младите се задържат, връща ги земята.
„По целия цивилизован свят хората живеят на село, а работят в града. Все някога и тук ще стане така. Дано до тогава културният ни дом да оцелее”, споделя кметът.
Хората си харесват селския дворец на културата. Тюхкат се обаче, че когато общината е правила поректа, не се е досетила в двора да изгради басейн. Тогава глъчката щеше да е по-силна и към Дългоделци щяха да прииждат и хора от съседни села.
