Поглеждайки с умиление към отсрещния балкан на село Бачково, 92-годишната баба Мария Делчева разказва как от малка е останала сираче и е тръгнала на нивата. „Мили са ми тези балкани и селото, защото тук съм се родила, тук се ожених и тук останах да живея”.
Прохождала ги е от дете, за да стигне до тяхната градина, която се намирала на час и половина път и се вижда чак когато стигнеш до манастира. Семейството сеело жито, картофи, царевица.
„Бях на шест години, когато мама почина, с братята ми Атанас и Георги осиротяхме.
На девет товарех мулето с дърва
Баща ми се ожени повторно и се природиха още три момичета. Гледах ги, а на училище ме пращаха, за да не плащат глоба. Минах до четвърти клас и после ме спряха. На седемнадесет години ме ожениха за Георги от нашето село, който носеше същата фамилия. Като беше жив допреди двадесет и пет години, винаги се шегуваше и казваше: „Ти не си моя, ти си на баща ти”, спомня си закачката баба Мария.
Работила е като готвачка в „Пътни строежи”, пенсионирала се в Нареченски бани. От 1978 г. домакинства вкъщи. Поддържа къщата си във високата част на село Бачково чиста и изрядна, грижи се за двора, където е засадила различни зеленчуци - домати, зелен фасул, картофи. Има и асма, която го прави по-сенчест и уютен. Обича цветята, най-много хортензиите, има и различни видове в саксии на терасата, а на стръмната улица пред дома си е направила чудесна градинка от маргарити, панагирки и гергини, или както ги наричат - бачковки „стамболки”.
Баба Мария дължи дълголетието си на движението и чистия балкански въздух
”Много ходих на къра, много се движих. До деветдесетата си година съм копала лозето. Сега ме боли коляното и затова не ходя”, съжалява старицата. Готви за себе си постни ястия, но не отбягвала да хапва зелеви сарми и различна месна храна. Баницата винаги е присъствала на селската трапеза на лични празници. „Лятно време готвя на двора, през зимата племенниците ми цепят дърва, помагат ми. Те се грижат за двете лозенца с памид. Правят хубаво бачковско вино. Казват му „кърчак”, защото се прави не само от грозде, а и от ябълки, дюли, босилек, хрян и други подправки. Става много ароматно”, споделя дълголетницата.
„За гости винаги правя курабии. Спохождат ме близки, роднини. С комшийката Милка ги месим общо. Тя дава свинската мас, защото синът й гледа прасета, слагаме още брашно, яйца, захар, кисело мляко. Ей така, от кесията обичам да черпя”, подава сладкишите усмихнатата възрастна жена.
„Камбаната бие за помен. Като бие постоянно - така е
Като бие отчетливо, някой е умрял. Сега нямаме поп. Помним стария свещеник Стефан Губеров. Той ме е кръщавал навремето. Колко народ си отиде. Не мога да ти опиша”, констатира най-възрастната жена на село Бачково. От постоянните жители по възраст тя води класацията. Има още две връстнички, Надежда и Мария, които през лятото са тук, но не излизат навън, а през останалото време живеят в градовете. Още двама деветдесет и пет годишни бачковци са в списъка на дълголетниците, но и те са от приходящите жители.
Спретнатата старица пази дрехите си с работна престилка и държи на личната хигиена, която я прави още по-добра, приветлива и учтива.
Емилия КОЛЕВА
„Конкурент“ приканва своите читатели да споделят с нас всичко видяно и чуто в съобщение във Фейсбук или на електронната ни поща: [email protected]
Напишете новините с нас!
