Шуменското есперантско дружество "Векиджо" събира в себе си приятели, които имат желание да общуват с езика на разбирателството и да търсят съмишленици из целия свят. Съвсем наскоро един от членовете му навърши 80 години и юбилеят беше отбелязан подобаващо и с много топлота. Сред зеленината на къщата музей "Панайот Волов" в Шумен инж. Стефан Георгиев събра много приятели, които го почетоха с поздравления, цветя и подаръци.
По-голямата част от живота на бай Стефан е преминал в бившия комбинат за товарни автомобили "Мадара", известно време е работил в държавната администрация, създател е на първия в Шумен Териториален електронноизчислителен център. А кога тръгва началото му в есперантото и защо го е предпочел, ветеранът разказва:
- С международния език есперанто се запознах в далечната 1951 г., когато току-що бях завършил средното си образование. В град Омуртаг, където живеех по това време, нямаше нито един есперантист, затова се записах в задочен курс по този език. Още на младини чувствах, че ми е нужен. Така започна моето обучение, което завърши с изпит и свидетелство за владеене на първата степен есперанто. Последва защита на втора за напреднали в София и третата за усъвършенстване на летния лагер в "Меден рудник" край Бургас. И четвъртата - за преподавателска правоспособност, защитена в Международната есперантска школа в "Писаница" до Смолян. Логичен е въпросът защо есперантото стана част от моя живот? От практическа гледна точка - защото
есперанто е лесен за изучаване, четене, писане и говорене
От общочовешка - защото предоставя реална възможност за реализацията на хилядолетната мечта на човечеството за равнопоставеност и братство между всички народи и хора на планетата Земя. Есперантото ми даде да видя света и хората в него от моя гледна точка. Незапознатият с езика едва ли може да си представи удоволствието да седнеш на една маса с хора от други народи - бели, черни, жълти или червенокожи, да разговаряш и да се разбираш с тях като с твои сънародници!
Сладкодумник е 80-годишният Стефан Георгиев, който на юбилейното си тържество върна лентата на живота си със спомените на изживяното през годините. Казва, че познава много българи есперантисти, които са му приятели, обиколили света благодарение на есперантото. И не е без значение, че есперанто
приобщава към световната наука и култура,
като по този начин можеш да научиш много неща, убеден е пенсионерът. Защото цялата световна класика е преведена на езика есперанто.
Голямо влияние за насърчаването към езика на света е получил от леля си Райна Константинова, която е видна есперантистка от София. Благодарен е, че негови приятели от есперантското дружество му пожелаха още дълъг живот и творчество. В този ден топли приятелски пожелания получи и юбилярката Стефанка Будинова, която навърши 70 г. Родена в Търговище, завършила Учителския институт в Шумен, тя се отдава на преподавателската професия. А интересът й към международния език есперанто идва спонтанно. Преди пет години тя става член на шуменското дружество, като участва активно в неговата дейност.
Георги НИКОВ
